— Доведи ги да ги благословя, ако искат — каза той. — Също и Вол — добави светецът и кимна към мен. — Ти нямаш нужда от благословия, Као, защото отдавна съм решил, че Височайшият Джеда е запазил удоволствието да те благосливи лично за себе си. Ще го направи веднага щом успее да събере достатъчно мълнии.
На следващата сутрин, заедно със Зорницата и първия светлик, пред вратата на Небесния господар застанахме четирима. Петима, ако се брои и подаръкът.
Йен Ших изслуша много внимателно Господаря Ли и когато споменах животинките, които се разхождаха на воля в къщата на светеца, се замисли дали още едно животно би било подходящ подарък. Когато Господарят Ли го видя, реши, че наистина ще бъде добре дошло. Беше малка светлоока маймунка с копринено мека зеленикава козина, а аз никога не бях виждал толкова удивително интелигентно същество. Беше обучено да донася определени предмети по команда и да изтръгва три различни тона от пипата5, макар че го правеше много рязко. Освен това чудесно имитираше човешки жестове. Йен Ших държеше за ръка маймунката, облечена с малка туника и шапчица, и когато докосна челото си и попита: „Къде ти е възпитанието?“, тя се поклони изящно на светеца и той остана очарован.
— Йен Ших, значи, а? Веднъж съм те гледал, инкогнито разбира се, защото изпълняваше „Сламения Хонг“. Не съм се смял така, откакто абат Ну обърка един от новоизмислените церемониални съдове с нощното си гърне и след това миропомаза следовниците си със съдържанието на последното — каза щастливо Небесният господар. — А това е красивата ти дъщеря, така ли? Колко много си приличат кукловодите и шаманките! За ужас на теолозите. Ако се чувствам по-добре когато се върнете, искам да дойдете да си поговорим надълго и нашироко.
Той ни благослови и се помоли за успеха ни. Старата прислужница вече беше научила наизуст списъка с командите и накара малката маймунка да ни махне за довиждане, когато тръгвахме. Не мога да опиша сбогуването с повече подробности, защото вниманието ми беше изцяло заето с нещо, по-силно от всичко останало — дъщерята на кукловода.
Името й беше Ию Лан. Шаманките се обучават съвсем млади и тя беше учила от майка си, а аз се почувствах много недодялан и невеж, когато разбрах, че тя — не по-възрастна от мен — вече беше пълноправна жрица на древните култове У и практикуваше тайнства и магии, за които не смеех и да мечтая. Нейният свят се издигаше много над моя, дори когато бяхме на едно и също място и поставени при еднакви условия, но тя не се държеше високомерно. Като име Ию Лан означава „магнолия“, но когато е употребено в определен контекст, може да означава и „усмихваща се в себе си“. Точно така си я представях — тиха, красива, далечна като облак, но никога високомерна, никога укоряваща — усмихваща се в себе си.
Тя работеше заедно с всички нас, за да помага на баща си за представленията, но никой не можеше да участва в нейната лична работа. Помня една вечер, когато стигнахме до някакви далечни планини, в чиито тъмни клисури все още живееха диви хора. Ию Лан изведнъж се изправи в светлината на огъня и отиде там, където започваха сенките. Сякаш по чудо, от тъмнината бе изникнало някакво момче. Кожата му беше кафява, имаше високи скули и безизразно лице. То протегна напред клон без листа, на чиято кора бяха изрязани някакви белези. Ию Лан ги огледа внимателно и му каза да чака. След няколко минути се появи облечена в дреха от мечешка кожа, с чанта, пълна с различни свещени предмети, и се изгуби с момчето в нощта.
Баща й не каза нищо. Едва след като Ию Лан се скри от погледите ни, той сподели:
Майка и понякога изчезваше с дни, но винаги, когато беше готова за това, ме намираше отново.
След това заговори за друго.
Но тя не беше отишла далеч. По-късно, когато се готвехме да спим, от върха на близкото възвишение долетяха странно виене и припяваме. След това един глас извика: „Хик“.
Господарят Ли се прозина и измърмори:
— Сега ще чуеш „Фат“.
— Учителю? — попитах аз.
— Фат — прокънтя отчетливо откъм възвишението.
— Това е нещо тибетско. Не забеляза ли, че това момче имаше тибетски черти? Някой е умрял и са помолили Ию Лан да преведе душата му безпрепятствено в отвъдното — обясни той. — Най-напред Ию Лан трябва да я освободи от тялото, което се прави, като отгоре в главата на мъртвия се пробива дупка, за да има откъде душата да излезе. Шаманките практикуват това върху себе си със сламка.
— Учителю!?
— Гледай. Господарят Ли откъсна една сламка и внимателно я сложи върху главата си. „Хик!“ възкликна той и се опули, а сламката започна да се движи и да се накланя, сякаш краят й потъваше в някаква дупка. „Фат!“ извика След това и сламката застана права. След това ми показа как я вади от дупката и я хвърли.
— Хубав номер, нали? Сега Ию Лан трябва да преведе душата през пустош, населена със зверове и демони, като я подпомага със заклинания и молитви. Ще се занимава с това цяла нощ. По-добре лягай да спиш.
Той се обърна на другата страна и скоро захърка, но аз цял час се правих на глупак с една сламка. Изобщо не разбрах как става.
