— За съжаление, мистър Стивънс, сега съм изключително заета и не мога да ви отделя нито миг. Ако имах свободното време, с което вие очевидно разполагате, с радост щях като вас да се мотая из къщата и да ви напомням за вашите задачи.
— Хайде, хайде, мис Кентън, не е нужно чак толкова да се гневите. Просто почувствах необходимост да се успокоя, че не е убегнало от вниманието ви…
— Мистър Стивънс, това е четвъртият или петият път през последните два дни, когато чувствате подобна необходимост. Безкрайно ми е странно, че разполагате с толкова свободно време, та можете просто да се мотаете из къщата и да притеснявате останалите с неоснователните си забележки.
— Мис Кентън, ако само за миг сте си помислили, че имам свободно време, това повече от всякога показва колко сте неопитна. Надявам се, че през следващите години ще придобиете по-ясна представа какво точно се прави в къща като тази.
— Постоянно говорите за „голямата ми неопитност“, мистър Стивънс, но досега не сте успели да ми посочите нито една грешка. В противен случай, сигурна съм, щяхте да го сторите отдавна и подчертано изчерпателно. А сега, понеже имам твърде много работа, ще ви бъда благодарна, ако престанете да ходите по петите ми и да ми пречите. Щом имате толкова свободно време, мисля, че ще ви бъде по-полезно да го прекарате на чист въздух.
Тя профуча покрай мен и закрачи надолу по коридора. Реших, че е по-добре да не усложнявам нещата, и продължих по пътя си. Почти бях стигнал до вратата на кухнята, когато чух, че ядосаните й стъпки отново се връщаха назад.
— Между другото, мистър Стивънс — извика, — бих ви помолила отсега нататък изобщо да не разговаряте с мен.
— Мис Кентън, какви ги приказвате?
— Ако е необходимо да ми предадете нещо, бих ви помолила да използвате посредник. Или пък ми напишете бележка и я изпратете по някой. Убедена съм, че по този начин професионалните ни взаимоотношения значително ще се облекчат.
— Мис Кентън…
— Изключително заета съм, мистър Стивънс. Напишете ми бележка, ако това, което искате да ми кажете, е прекалено сложно. В противен случай можете да го предадете на Марта или Дороти или на който и да било от мъжете, стига да сметнете, че е достатъчно благонадежден. Сега трябва да се заемам с работата си и да ви оставя да се мотаете.
Макар че поведението на мис Кентън силно ме раздразни, не бих могъл да си позволя лукса да мисля и за това, защото междувременно първите гости бяха вече пристигнали. Представителите от чужбина щяха да дойдат след два-три дни, но тримата господа, наричани от негова светлост „домашния отбор“ — двама висши служители на Форин Офис, присъстващи почти „инкогнито“, и сър Дейвид Кардинал, — бяха пристигнали по-рано, за да подготвят терена. Както винаги, от мен нищо не се криеше и когато влизах и излизах от стаите, където господата седяха, потънали в сериозни разговори, нямаше как да не придобия известно впечатление за настроението им на този етап. Разбира се, негова светлост и колегите му се опитваха колкото се може по-точно взаимно да се информират за всеки от очакваните гости, но тревогите им се концентрираха върху една-единствена фигура — французина, мосю Дюпон, и неговите вероятни симпатии и антипатии. Струва ми се дори, че веднъж, като влязох в пушалнята, чух единият от господата да казва: „Нищо чудно съдбата на цяла Европа да зависи от това дали ще успеем да убедим Дюпон по този въпрос.“
Точно по време на тези предварителни разговори негова светлост ми повери една толкова необичайна задача, че съм я запомнил до днес покрай всички останали далеч по-значими събития, които щяха да се случат през паметната седмица. Лорд Дарлингтън ме извика в кабинета си и аз веднага разбрах, че е доста смутен. Той седна зад бюрото си и както обикновено, прибягна до помощта на отворената книга — този път беше „Кой кой е“, — чиито страници прехвърляше насам-натам.
— О, Стивънс… — подхвана с престорено безгрижие, но така и не се сети как да продължи. Аз стоях в готовност да го избавя от неудобството му при първия възможен случай. Негова светлост продължи да разлиства страниците още известно време, после се наведе, взря се в текста и най-сетне каза:
— Стивънс, разбирам, че това, което ще те помоля да направиш, е доста необичайно.
— Сър?
— Просто в момента съзнанието ми е заето с толкова по-важни работи.
— Много ще се радвам, ако мога да помогна, сър.
— Съжалявам, че те занимавам с подобно нещо, Стивънс. Знам, че и ти сигурно си ужасно зает. Но не виждам как иначе бих могъл да се справя.
Почаках известно време, тъй като негова светлост отново насочи вниманието си към справочника. След малко изрече, без да ме поглежда:
— Допускам, че си запознат с нещата от живота.
— Сър?
— Нещата от живота, Стивънс. Птички, пчелички. Запознат си, нали?
— Опасявам се, че не ми е много ясно, сър.
— Ще сваля картите, Стивънс. Сър Дейвид ми е стар приятел. Освен това ми оказа безценна помощ при организирането на конференцията. Смея да заявя, че без него никога нямаше да убедим мистър Дюпон да присъства.
— Наистина, сър.
