Войникът, от който Ви беше откраднал бута от сърна. Дебелият, чието любимо оръжие бе боздуган.
Напълно изтощен, крепящ се на крака единствено от гордостта си, Ви се отправи към ринга за двубои, разположен зад мястото за спане на войниците. Рингът представляваше неравна кръгла дупка в пода на пещерата, образувана сякаш при удар с юмрук от ядосан великан. Беше дълбок до кръста, а стените и подът бяха тъмнокафяви от пролятата кръв. От участниците се очакваше да се бият, докато вече не могат да стоят на краката си. Всичко беше разрешено и единственото правило се отнасяше до изгубилия, който трябваше да се остави да бъде наказан заради некадърността си като боец.
Вишъс знаеше, че не е готов да се бие. О, Скрайб Върджин, та той едва имаше сили да слезе на ринга, без да падне. Но тъкмо в това беше и смисълът. Баща му беше замислил идеалния ход да утвърди властта си. Имаше само един начин, по който Ви би могъл да победи, но ако използваше ръката си, всички в лагера щяха да видят с очите си онова, което знаеха само от слухове, и той щеше да се озове в пълна изолация. А ако загубеше? Тогава нямаше да бъде възприеман като заплаха за господството на баща му. Така че и в двата случая върховенството на Блъдлетър щеше да остане незасегнато и незастрашено от вече съзрелия син.
Дебелият войник скочи в ринга с енергичен вик, размахвайки боздугана, а Блъдлетър се извиси на ръба на дупката.
— Какво оръжие да дам на сина си? — попита той събралата се тълпа. — Може би… — Той погледна към една от жените от кухнята, която се беше подпряла на метла с дълга дръжка. — Я ми я дай.
Жената се подчини непохватно и изпусна метлата в краката на Блъдлетър. Когато се наведе да я вдигне, той я срита, като че бе паднал клон, изпречил се на пътя му.
— Вземи това, сине. И се моли на Скрайб Върджин да не ти заврат нея отзад, когато загубиш.
Множеството се разсмя, а Ви хвана дървената дръжка.
— Бой! — излая Блъдлетър.
Сред тълпата се раздадоха възгласи и някой плисна остатъка от бирата си върху Вишъс. Топлата течност удари голия му гръб и покапа по задника му. Дебелият войник се усмихна насреща му и оголи издължени кучешки зъби. Мъжът започна да обикаля Ви и металната топка на боздугана се полюшна на края на веригата с леко свистене.
