Ви тромаво се опита да следва противника си, беше му трудно да управлява краката си. Концентрираше се главно върху дясното рамо на мъжа, това, което щеше да се стегне, преди боздуганът да бъде запратен, а с периферното си зрение наблюдаваше тълпата. Едва ли само с бира щяха да го замерят.
Не изглеждаше като бой, а по-скоро като състезание по изплъзване с несръчната защита на Ви и показната агресия на противника му. Докато воинът демонстрираше уменията си със страховитото си оръжие, Ви изучи предвидимостта на действията му, както и ритъма на боздугана. Колкото и силен да беше дебелият, трябваше здраво да вкопае крака, преди огромната топка с шипове по нея да полети напред. Ви издебна един промеждутък между замахванията и нанесе удар, като завъртя метлата и заби дръжката точно в издутите слабини на войника.
Мъжът изрева, пусна боздугана и събра колене, като се придържаше с ръце. Без да губи нито миг, Ви вдигна метлата над рамото си, замахна с всичка сила, стовари я в слепоочието на противника си и го просна в несвяст.
Възгласите секнаха и сега се чуваше само пукотът от огъня и накъсаното дишане на Ви. Той пусна метлата и прекрачи през противника си, готов да напусне ринга.
Ботушите на баща му се появиха на ръба на кръга и му препречиха пътя.
Очите на Блъдлетър бяха присвити като цепки.
— Не си приключил.
— Той няма да се изправи.
— Това няма значение. — Блъдлетър кимна към войника на земята. — Довърши го.
Дебелият войник изпъшка, а Вишъс се опитваше да предвиди реакцията на баща си. Ако откажеше, Блъдлетър щеше да постигне целта си в играта, която бе подхванал, и да го доведе до пълно отчуждение, макар и не по начина, който бе замислил, Ви щеше да се превърне в мишена поради простата причина, че щяха да го мислят за слабак, задето не е наказал противника си. Ако го довършеше, положението му в лагера щеше да е далеч по-сигурно — до следващото изпитание.
Обзе го изтощение. Животът му вечно ли щеше да бъде основан на такъв суров и безпощаден избор?
Блъдлетър се усмихна.
— Този нещастник, който се нарича мой син, изглежда, няма кураж. Вероятно семето в утробата на майка му е било на друг.
Смях се надигна сред тълпата, а някой извика:
— Твой син не би се поколебал в такъв миг!
— А и при двубой мой син не би се проявил като такъв страхливец, че да атакува най-уязвимите части на един мъж. — Блъдлетър срещна погледите на войниците си. — Слабаците прибягват до подлост, тъй като им липсва сила.
