Мани лежеше на леглото с кърпа, увита около кръста, и поглед, вперен в тавана.
Не се канеше да заспива скоро.
Тя пристъпи към светлината на лампата, намираща се на нощното му шкафче.
— Здравей.
Той завъртя глава към нея и бързо скочи.
— Какво…
— Сънуваш.
— Така ли?
— Да, духовете не съществуват.
Той потърка лицето си.
— Това ми изглежда реално.
— Разбира се, че ти изглежда. Така е в сънищата. — Тя обгърна тялото си с ръце. — Исках да знаеш, че съм добре. Наистина съм добре. Щастлива съм там, където се озовах.
Нямаше причина да споменава, че още се намира в Колдуел.
— Джейн… — Гласът му пресекна.
— Знам. И аз бих се чувствала така, ако нещо се беше случило с теб.
— Не мога да повярвам, че си умряла. Не мога да повярвам, че ти… — Той започна да мига бързо.
— Чуй ме, всичко е наред. Честна дума. Накрая всичко приключи добре. Видях сестра си. Родителите си. Някои от пациентите, които изгубихме. Те все още са наоколо, но не така, че да можем да ги видим. Искам да кажа, ти не можеш да ги видиш. Всичко е наред, Мани. Не трябва да се страхуваш от смъртта. Тя е само преход.
— Да, но теб вече те няма тук. Трябва да живея без теб.
Джейн почувства болка в гърдите си заради тона на гласа му и заради това, че не можеше да направи нищо, за да облекчи страданието му. Тъгуваше, защото и тя беше изгубила него.
— Наистина ще ми липсваш — промълви тя.
— И ти ще ми липсваш. — Той отново потърка лицето си. — Искам да кажа… Ти вече ми липсваш. Чувствам се ужасно. Винаги съм мислил, че някога ще станем двойка, ти и аз. Смятах го за предопределено. Ти беше единствената силна колкото мен жена, която познавах. Но явно не е било писано да бъде. Плановете на мишките и хората и прочие…
— Сигурно те очаква някоя по-добра от мен.
— Така ли? Остави ми номера й, преди да се върнеш в рая.
Джейн се усмихна леко и после стана сериозна.
— Няма да направиш нещо глупаво, нали?
— Мислиш, че ще се самоубия ли? Не. Но не ти обещавам, че няма да се превърна в жалък пияница през следващите няколко месеца.
— Прави го насаме. Имаш репутация на гадняр, която да поддържаш.
Той се подсмихна.
— Какво ще кажат в хирургията?
— Именно. — Настъпи мълчание. — По-добре да тръгвам.
Той се загледа в нея.
— Имам усещането, че наистина си тук.
— Не съм. Това е само сън. — Тя започна да избледнява, докато по бузите й се стичаха сълзи. — Довиждане, Мани, скъпи мой приятелю.
Той вдигна ръка и заговори със стегнато гърло:
— Върни се някой ден да ме видиш.
— Може би.
— Моля те.
— Ще видим.
Странно, но докато се изпаряваше, тя имаше усещането, че ще го види отново.
Да, наистина беше странно. Точно както видението й за катастрофата и чувството, че вече няма да работи в „Св. Франсис“, тя знаеше, че пътищата им с Мани Манело ще се пресекат отново.
Тази мисъл я утеши. Болеше я, задето го оставя. Много.
Вишъс взе какаото от печката и изключи котлона. Докато го сипваше в чаша, чу охкане и възклицание:
— О, боже!
В другия края на кухнята Рейдж беше навлязъл наполовина в образа на Джейн, сякаш тя беше езеро, в което той бе нагазил. Те отскочиха един от друг, а Вишъс оголи зъби и изръмжа към брата.
Рейдж вдигна ръце.
— Не я видях! Честно!
Джейн се засмя.
— Вината не беше негова. Не бях концентрирана и избледнях.
Ви я прекъсна:
— Рейдж ще бъде по-внимателен, нали така, братко?
Подтекстът на посланието към мъжа бе, че иначе лошо му се пише.
— Да. Със сигурност. По дяволите.
— Радвам се, че се разбрахме. — Вишъс взе чашата, занесе я на Джейн и й я подаде. Докато тя духаше какаото, той я целуна по тила и притисна лице към нея.
За него тя беше същата като преди, но за другите не беше така. Носеше дрехи, но ако не се концентрираше върху формата си, някой се сблъскваше с нея и тъканта се набръчкваше, сякаш под нея нямаше нищо, и онзи, озовал се на пътя й, просто преминаваше през нея.
Беше малко странно. А и ако се случеше с някого от братята, чувството за собственост на Ви мигом се събуждаше като по поръчка. Работата беше там, че ситуацията беше нова и всички трябваше да се справят с това. Двамата с Джейн свикваха с прехода й в новото състояние, но невинаги беше лесно.
Кого го беше грижа? Всеки имаше другия до себе си.
— Днес ще ходиш в Убежището, нали? — попита я той.
— Да, първи ден на новата ми служба. Нямам търпение. — Очите на Джейн заблестяха. — После ще се върна тук, за да направя списък с поръчки за клиниката ми. Реших да обуча двама
Докато Джейн му разказваше за плановете си, свързани с клиниката на Братството и за това, което се канеше да направи в Убежището, Ви се усмихна.
— Какво? — попита тя, сведе очи да се огледа, подръпна бялата си престилка и после се погледна отзад.
— Ела тук, жено. — Той я придърпа към себе си и сведе глава. — Напоследък споменавал ли съм ти колко секси е твоят ум?
— Беше по-заинтересуван от нещо друго днес следобед, така че не.
Той се засмя.
— Да, бях малко зает, нали?
— Да.
— Ще се отбия в Убежището.
