— Няма значение, ченге, това са просто оръжия.
Черният връх на кинжала се плъзна под брадичката на Ви и повдигна главата му. След като му се наложи да срещне погледа на Бъч, тялото на Ви се изпълни с напрежение и той се разтресе.
Докато стояха така, съединени от оръжието, Бъч промълви:
— Прекрасни са.
Ви затвори очи, изпълнен с презрение към самия себе си. После целенасочено се притисна към острието и то се вряза в гърлото му. Преглътна болката, която го изпълни, и си напомни, че беше откачалка, а откачалките заслужаваха да бъдат наранявани.
— Вишъс, погледни ме.
— Остави ме на мира.
— Накарай ме.
За момент на Ви му се прииска да се хвърли върху него и да го пребие до смърт, но тогава Бъч каза:
— Само ти благодарих за добрата работа. Нищо не е станало.
Нищо не е станало ли? Ви бързо отвори очи и усети паренето в погледа си.
— Това са глупости. И ти си
Бъч дръпна острието и в този момент Ви усети гъделичкането на струйка кръв, стичаща се надолу по шията му. Беше топла и мека като целувка.
— Само не се извинявай — промърмори Ви в настъпилата тишина. — На път съм да проявя насилие.
— Но аз наистина съжалявам.
— Няма за какво.
Вече не можеше да търпи съжителството с Бъч. И по-точно с Бъч и Мариса. Постоянното напомняне какво не може да има и не бива да желае го убиваше. И се отразяваше на формата му. Кога за последно беше спал през деня? Оттогава бяха минали много седмици.
Бъч пъхна оръжието в канията му, прикрепена към сандъчето, с дръжката надолу.
— Не искам да страдаш…
— Повече няма да говорим по въпроса. — Ви притисна с пръст гърлото си, за да спре кръвта, течаща от раната, отворена от изработеното от него оръжие. Облиза я от ръката си, а в това време се отвори тайната врата откъм подземния тунел и Дупката се изпълни с мирис на океан.
Мариса се появи в обичайния си изряден вид, напомнящ Грейс Кели. С дългата си руса коса и перфектното като на модел лице тя беше всеизвестна красавица на расата и дори Ви, който не си падаше по нейния тип, неволно изпита топли чувства.
— Здравейте, момчета… — Мариса се спря и се загледа в Бъч. — Мили боже, какви панталони!
Бъч се намръщи.
— Да, знам, малко са…
— Ще дойдеш ли за момент? — Тя запристъпва заднешком по коридора, водещ към спалнята им. — Имам нужда от теб за около минута или по-точно десет минути.
Мирисът на възбудата на Бъч се усили невероятно и Ви знаеше отлично, че тялото му е готово за секс.
— Мила, можеш да ме имаш толкова дълго, колкото желаеш.
Докато излизаше от дневната, ченгето хвърли поглед през рамо.
— Много ми допадат тези кожени панталони. Кажи на Фриц, че искам петдесет чифта от тях. Спешно.
Останал сам, Вишъс се наведе над музикалната уредба и пусна „Музиката е моят Спасител“ на МИМ. Докато рапът бумтеше около него, си помисли как беше използвал този боклук да заглушава мислите на хората. Сега, когато виденията му бяха изчезнали и с всичкото онова четене на мисли беше приключено, използваше звуците, за да не чува как съквартирантите му се любят.
Ви потърка лице. Наистина трябваше да се махне. За кратко се беше опитал да ги убеди те да се изнесат, но Мариса настояваше, че Дупката е много „уютна“ и че й харесва да живее тук. Което вероятно беше лъжа. Половината от дневната беше запълнена с маса за футбол, спортният канал беше включен денонощно и от уредбата непрекъснато гърмеше рап. Хладилникът беше пълен с гниещи остатъци от заведения за бързо хранене. „Грей Гус“ и „Лагавулин“ бяха единствените налични напитки в къщата. Четивата се ограничаваха до спортни списания.
Така че със сигурност не беше уютно и приятно. Отчасти беше като стая в студентско общежитие и отчасти мъжка съблекалня, декорирана от Дерек Джетър2.
Колкото до Бъч, когато Ви му предложи да направят малко разместване, ченгето го изгледа от другия край на дивана, поклати глава и отиде в кухнята за още „Лагавулин“.
Ви отказваше да приеме, че настояват да останат, защото се тревожат за него или някаква подобна глупост. Само мисълта за това го влудяваше.
Той се изправи на крака. Ако щяха да се разделят, инициативата трябваше да е негова. За беда идеята Бъч да не е тук непрекъснато беше… немислима. Настоящата мъчителна ситуация бе по-добра от подобно изгнание.
Погледна часовника си и реши, че би могъл да се отправи през тунела към голямата къща. Въпреки че всички останали членове на Братството живееха в каменното чудовище в съседство, там пак имаше куп свободни стаи. Може би трябваше да опита една от тях за няколко дни.
Тази мисъл накара стомаха му да се свие.
На път за вратата долови миризмата, разнасяща се от спалнята на Бъч и Мариса. Мисълта за случващото се там накара кръвта му да кипне и кожата му да настръхне.
Изруга наум, отиде до коженото си яке и извади клетъчния телефон. Докато набираше, топлината в гърдите му бе като във фризер, но поне почувства, че прави нещо по въпроса със своята обсебеност.
