Освободена любов полностью

Всичко това беше запазено за близнака му. Той беше грабнал сърцето й още първата вечер, в която се бяха срещнали, и съдбата бе отредила именно тя да го избави от ада, в който се намираше. Фюри може да беше спасил тялото на Зи от цял век кръвно робство, но Бела беше тази, която възкреси духа му.

Което, разбира се, му даваше още една причина да я обича. Искаше му се да имаше у себе си червен дим. Беше оставил запасите си горе.

— Ти как си? — попита тя, докато подреждаше тънки резени пуешко и листа от маруля. — Новата протеза още ли ти създава ядове?

— Малко по-добре е, благодаря. — Съвременните технологии бяха на светлинни години от възможностите преди век, но като се имаше предвид, че постоянно участваше в битки, липсващата част от крака му от коляното надолу беше източник на постоянни проблеми.

Беше изгубил крака си… Точно така. Беше се простил с него, за да отърве Зи от онази откачена кучка Господарката му. Жертвата си струваше. Точно както си струваше да жертва щастието си, за да може Зи да бъде с жената, която и двамата обичаха.

Бела завърши сандвича с втора филия хляб и плъзна чинията му по плота.

— Ето.

— Точно от това имах нужда. — Наслади се на момента, докато забиваше предните си зъби в мекия, подобен на плът хляб. Докато преглъщаше, изпита радост, примесена с нотки на тъга, че тя беше приготвила тази храна за неговия стомах. И го беше направила с известна доза обич.

— Радвам се. — Тя се зае със собствения си сандвич. — От ден или два се каня да те питам нещо.

— Така ли? Какво?

— Както знаеш, работя заедно с Мариса в Убежището. Наистина е чудесна организация, пълна с прекрасни личности. — Последва дълга пауза, която го накара да се напрегне. — Както и да е. Имаме нова социална служителка за консултации на жените и децата им. — Тя прочисти гърлото си и обърса уста със салфетка. — Наистина е прекрасна. Сърдечна и забавна. Чудех се дали…

О, боже.

— Благодаря, но не.

— Наистина е симпатична.

— Не, благодаря. — Усети как кожата му настръхва и започна да се храни, сякаш го гонеха.

— Фюри, знам, че не е моя работа, но защо избягваш контакти с жени?

По дяволите.

Забърза се със сандвича още повече.

— Моля те, да сменим темата.

— Заради Зи е, нали? Никога не си бил с жена заради неговото минало.

— Бела, моля те.

— На повече от двеста години си и е време да започнеш да мислиш за себе си. Зи никога няма да бъде напълно нормален и никой не го осъзнава по-добре от мен и теб. Но вече е по-стабилен и ще се подобри с течение на времето.

Това беше истина, стига Бела да оцелееше след бременността си. Докато тя не приключеше с раждането в добро здраве, брат му не беше в безопасност. Същото се отнасяше и за Фюри.

— Моля те, позволи ми да ви запозная.

— Не. — Фюри скочи на крака и задъвка като крава. Маниерите при хранене бяха от значение, но този разговор трябваше да приключи, преди главата му да експлодира.

— Фюри…

— Не искам жена в живота си.

— Ще станеш прекрасен хелрен, Фюри.

Той обърса устата си с кърпата за чинии и изрече на Древния език:

— Благодаря за храната, приготвена от твоите ръце. Благословена вечер, Бела, любима на моя брат-близнак Зейдист.

Почувства се засрамен, задето не й помогна да почисти, но реши, че е за предпочитане пред това да получи аневризъм, и се измъкна през вратата към трапезарията. Беше стигнал до средата на дългата десет метра маса, когато почувства, че не му достига въздух. Дръпна един стол и се строполи на него.

Сърцето му препускаше лудо.

Когато вдигна поглед, забеляза, че Вишъс стои от другата страна на масата и се взира в него.

Боже!

— Малко си напрегнат, братко. — Двуметров на ръст и потомък на Блъдлетър, най-великия боец, Ви беше огромен мъж. С леденосините си очи, черната коса и ъгловатото си лице той можеше да мине за красавец, но козята брадичка и страховитите татуировки на слепоочието му придаваха зъл вид.

— Ни най-малко. — Фюри просна ръцете си на масата, като мислеше за червения дим, който щеше да вдиша, веднъж да се добереше до стаята си. — Всъщност се канех да те потърся.

— Така ли?

— Рот не хареса настроението, което цареше на събранието тази сутрин. — Което беше меко казано, тъй като Ви и кралят бяха свършили на нож при няколко разисквания и това не беше единственият спор в дневния ред. — Извадил ни е от схемата за тази вечер. Казва, че имаме нужда от почивка.

Ви изви вежди с вид на по-умен от двама Айнщайновци. Излъчването му на гений не беше без покритие. Той говореше шестнайсет езика, беше създал редица компютърни игри, за да имат с какво да се развличат, и можеше да рецитира двайсетте тома на Хрониките наизуст. Правеше Стивън Хокинг да изглежда като кандидат за ученик в техникум.

— Всички ли? — попита Ви.

— Да, канех се да отскоча до „Зироу Сам“. Искаш ли да дойдеш?

— Вече имам нещо организирано.