Освободена любов полностью

— Вече има такава?

— Единият му крак е с протеза.

— Ви, може ли да поговорим за малко?

Ви обърна глава към вратата на залата. Рейдж, все още облечен в бойните си дрехи, се беше върнал.

— Здравей, Холивуд. Какво има?

Джейн се размърда.

— Мога да отида в…

— Остани — каза Ви. Нищо от това нямаше да й остави трайни спомени, така че нямаше значение какво ще чуе. А и част от него слаба и безволева част, заради която му се щеше да се тупне сам с нещо по главата — желаеше да прекарва всяка секунда близо до нея. Тя се върна обратно на мястото си, а Ви кимна към брата.

— Говори.

Рейдж отмести поглед от него към Джейн, а в светлите му очи личеше повече проницателност, отколкото на Ви му се нравеше. Рейдж вдигна рамене и каза:

— Открих обезвреден лесър.

— Как обезвреден?

— Изкормен.

— От някой свой ли?

Рейдж хвърли поглед към лекарския кабинет.

— Не.

Ви погледна в същата посока и се намръщи.

— Фюри? Той никога не би действал в стил Клайв Баркър9. Сигурно е била тежка битка.

— Говорим за пълно изкормване. С хирургически разрези. И то не сякаш онзи му е глътнал ключовете за колата и братът си ги е искал обратно. Мисля, че го е направил без конкретна причина.

Фюри беше джентълменът на Братството. Благороден боец, той имаше стандарти за себе си и честта на бойното поле беше един от тях, въпреки че враговете им не го заслужаваха.

— Не мога да повярвам — измърмори Ви.

Рейдж извади една близалка от джоба си и започна да развива опаковката.

— Не ме е грижа, дори ако реши да ги нареже на лентички. Това, което ме тревожи, е причината за такова поведение. За да направи такава касапница, нещо сериозно го е вбесило. А и ако лицето му е в това състояние, защото е бил прекалено зает с клането, става дума и за безопасност.

— Каза ли на Рот?

— Още не. Канех се първо да говоря със Зи. Стига всичко да е наред с Бела в клиниката на Хавърс.

— Вероятно това е причината. Ако нещо се случи с нея или с бебето, ще имаме много грижи с тези двамата. — Ви изруга на ум, като се замисли за всички бременността, които предстояха в живота му. Ролята му на Примейл щеше да го съсипе.

Рейдж отхапа от близалката и се чу приглушен шум от дъвкане, когато раздвижи съвършено оформената си челюст.

— Фюри трябва да се отърве от тази обсебеност по отношение на нея.

Ви заби поглед в пода.

— Не се съмнявам, че би го направил, ако можеше.

— Ще отида да намеря Зи. — Рейдж извади бялата клечица от устата си и я уви в лилавата опаковка. — Вие двамата имате ли нужда от нещо?

Ви погледна към Джейн. Очите й се бяха спрели върху Рейдж, сякаш мислено го преценяваше като лекар, или поне Ви се надяваше да е така. Холивуд беше красавец, дявол го взел.

Кучешките зъби на Ви запулсираха предупредително и той се запита дали някога ще си върне предишното спокойствие и овладяност. Ревнуваше от всеки в панталон, който се озовеше близо до Джейн.

— Не, нищо не ни трябва — отговори. — Благодаря ти.

След като Рейдж си тръгна и затвори вратата, Джейн се размърда на пейката и протегна крака. С някакво нелепо чувство на самодоволство той отбеляза, че седят в една и съща позиция.

— Какво е лесър! — попита тя.

Каза си, че е пълен нещастник, докато я оглеждаше.

— Нежив убиец, който преследва расата ни с цел унищожение.

— Нежив? — Тя сбръчка чело, сякаш мозъкът й отказваше да приеме чутото. — Не разбирам.

— Дълга история.

— Имаме време.

— Не чак толкова много. Дори съвсем малко.

— Някой от тях ли те простреля?

— Да.

— И нападнаха Фюри?

— Да.

Настъпи дълго мълчание.

— Тогава се радвам, че е накълцал един от тях.

Веждите на Ви подскочиха до линията на косата му.

— Наистина ли?

— Генетикът у мен се отвращава от унищожението. Геноцидът е нещо напълно непростимо. — Тя стана и отиде да нагледа Фюри. — Вие убивате ли ги? Лесърите?

— За това съществуваме. С братята ми сме порода, създадена за битки.

— Порода? — Тъмнозелените й очи срещнаха неговите. — Какво имаш предвид?

— Генетикът у теб знае точно какво имам предвид. — Докато думата Примейл се щураше в главата му като изстрелян патрон, той прочисти гърло. Не бързаше да признае за бъдещето си като спътник на Избраниците на жената, с която всъщност искаше да бъде. Която щеше да си тръгне. Някъде около залез-слънце.

— И тук тренират други като вас?

— Воини, които да ни подкрепят. С братята ми сме малко по-различни от тях.

— Как точно?

— Както вече казах, ние сме специално създадена порода, притежаваща сила и способност за самоизлекуване.

— Създадени от кого?

— Друга дълга история.

— Опитай да ми я разкажеш. — Той не отговори и тя настоя. — Хайде. Защо да не си поговорим? А и аз наистина се интересувам от вида ви.

Не от него, а от вида му.

Ви сподави ругатня. Ако продължаваше да изпитва такива лигави чувства към нея, скоро щеше да започне и ноктите да си лакира.

Наистина му се щеше да запали цигарата, която държеше, но нямаше да го направи в нейно присъствие.

— Стандартна процедура. Най-силните мъже създават поколение с най-добрите жени и резултатът са воини като мен, способни да защитават расата.

— Какво става, когато се родят жени?

— Били са основата за духовния живот на вида.