Освободена любов полностью

Остави малкото стъклено шишенце обратно на металния поднос и се наведе към лицето със спринцовка, вдигната във въздуха.

— Как да бъде? Аз и този замайващ сироп или… никой?

В жълтия му взор забушува гняв, сякаш тя някак го беше изиграла.

Но онзи с вид на крал се намеси.

— Фюри, не се дръж като задник. Става дума за зрението ти. Млъквай и я остави да си свърши работата.

Жълтото око се затвори.

— Добре — промърмори той.

Около два часа по-късно Вишъс реши, че е в беда. Голяма беда. Взираше се в редиците от спретнати малки черни шевове по лицето на Фюри и беше така зашеметен, че изгуби дар слово.

Да. Беше в гигантска беда.

Джейн Уиткъм беше гениален хирург. Истински творец. Ръцете й бяха изящни инструменти. Погледът й беше остър като скалпела, който използваше. Фокусирана и погълната до крайност като войник по време на битка, на моменти тя работеше с невиждана бързина, после забавяше темпото до степен, сякаш изобщо не се движеше. Орбиталната кост на Фюри беше счупена на няколко места и Джейн я беше възстановила стъпка по стъпка, отстранявайки миниатюрни отчупени парченца, бели като черупка на стрида, като дълбаеше в черепа и свързваше отделните фрагменти с помощта на малки пирони за скулата.

Ви разбра, че тя не е напълно удовлетворена от крайния резултат, по суровото изражение на лицето й, когато приключи. Попита какъв е проблемът, а тя отговори, че би предпочела да използва пластина за скулата на Фюри, но няма такава на разположение и се надява костта да зарасне бързо.

Отначало докрай тя държеше нещата под пълен контрол. До такава степен, че му подейства възбуждащо, което беше едновременно абсурдно и срамно. Работата беше там, че никога досега не беше срещал жена като нея. Беше се погрижила за брата отлично, с такава вещина, за каквато той не смееше дори да мечтае.

О, боже… Беше се озовал в такава беда.

— Как е кръвното налягане? — попита тя.

— Стабилно — отговори й.

Фюри беше изгубил съзнание десет минути след началото, но дишането му остана добро, а също и кръвното му налягане.

Джейн попиваше зоната около окото и скулата и започна да прави превръзка от марли, а Рот се прокашля, застанал до вратата.

— Как е зрението му?

— Няма да знаем, преди той сам да ни каже — отвърна Джейн. — Няма как да установя дали зрителният нерв е увреден, нито дали ретината е пострадала. Ако е налице такъв проблем, ще трябва да отиде другаде, за да се погрижат за него, не само заради ограниченото оборудване тук. Аз не съм очен хирург и дори не бих помислила да предприема такава операция.

Кралят побутна слънчевите си очила леко нагоре, сякаш с мисълта за собственото си слабо зрение и с надеждата на Фюри да не се налага да се справя с подобна трудност.

След като Джейн покри оперираната половина от лицето на Фюри с марля, тя направи бандаж около главата му, подобно на тюрбан, после постави използваните инструменти в автоклава. Ви се зае да изхвърля употребените спринцовки, тампони и игли, както и тръбата за еднократна употреба от уреда за аспирация, за да престане да я наблюдава вманиачено.

Джейн свали хирургическите ръкавици.

— Да обсъдим шансовете за инфекция. Колко податлив е вашият вид?

— Не много. — Ви седна обратно на стола. Не му беше приятно да признае, но се чувстваше изморен. Ако тя не го беше принудила да отдъхне, сега вече нямаше да може да стои на краката си. — Имунната ни система е много силна.

— Вашият лекар би ли препоръчал антибиотици?

— Не.

Тя се доближи до Фюри и се загледа в него, сякаш тълкуваше жизнените показатели без стетоскоп или апарат за кръвно налягане. После се протегна и заглади екстравагантната му коса назад. Жестът й, наред със собственическия блясък в очите й, подразниха Ви, макар да осъзнаваше, че не е редно. Естествено беше тя да проявява специален интерес към брата. Току-що беше възстановила половината му лице.

Но въпреки това.

Емоционално обвързаните мъжки вампири бяха истинска досада.

Джейн се наведе до ухото на Фюри.

— Справи се добре. Всичко ще бъде наред. Почивай и остави тези твои магически способности за самолечение да подействат.

Потупа го по рамото и изключи яркото осветление над масата.

— С удоволствие бих изследвала вашия вид.

От ъгъла се разнесе хлад и Рот отсече:

— Няма начин, докторе. Няма да играем ролята на опитни свинчета за човешката раса.

— Не съм се и надявала. — Тя се огледа. — Не искам да остава сам, така че или аз ще го наблюдавам, или някой друг да се погрижи. И ако си тръгна, искам да го видя отново след два часа, за да проверя как се възстановява.

— Ние ще останем — каза Ви.

— Изглеждаш, сякаш ще колабираш.

— Няма такава опасност.

— Само защото си седнал.

Мисълта, че може да се покаже слаб пред нея, изостри тона му.

— Не се тревожи за мен, жено.

Тя се намръщи.

— Само посочвам фактите, не че проявявам загриженост.

Ох. Ох. Да, болеше.

— Както и да е. Ще бъда отвън. — Той стана и излезе бързо.