Тя целенасочено се концентрира върху десена на завивката си, за да не си напомня за ниския таван на овехтялата стая, в която се намираше. Или още по-добре... Елена се протегна и щракна ключа на лампата, стояща върху касите от мляко, струпани край леглото й.
- Какво беше това? - попита той.
- Лампата. Аз... загасих я.
- О, задържах те прекалено дълго.
- Не, аз просто... исках да бъда на тъмно. Това е всичко.
Гласът на Рив стана толкова тих, че тя едва успяваше да го чуе.
- Защо?
Да, сякаш би му казала, че не искаше да си мисли къде се намира.
- Аз... исках да се почувствам още по-удобно.
- Елена... - Желание завладя гласа му и накара разговора да прерасне от лек флирт в нещо много еротично. И само след миг тя сякаш отново се намираше на леглото му в пентхауса, гола, с устните му върху кожата й.
- Елена...
- Какво? - попита тя дрезгаво.
- Още ли си с униформата? Онази, която съблякох от теб?
- Да. - Изреченото беше по-скоро издихание и представляваше много повече от отговор на зададения от него въпрос. Елена знаеше какво иска той и тя също го желаеше.
- Ще откопчаеш ли едно от копчетата отпред заради мен?
-Да.
Когато тя освободи първото, той каза:
- Още едно.
Продължиха по същия начин, докато цялата униформа не се разтвори отпред и тя наистина се радваше, че беше изгасила лампата. Не защото би се почувствала засрамена, а защото така имаше усещането, че той е до нея.
Ривендж изстена и тя го чу как облизва устните си.
- Знаеш ли какво бих правил, ако бях при теб? Бих прокарал върховете на пръстите си по гърдите ти. Бих очертавал окръжности около едното зърно, докато не почувствам, че е готово.
Тя направи описаното от него и изстена, когато се докосна. После осъзна...
- Готово за какво?
Той се засмя продължително и тихо.
- Искаш да ме чуеш да го изричам, нали?
-Да.
- Готово за устата ми, Елена. Спомняш ли си усещането? Защото аз си спомням много ясно вкуса ти. Остави сутиена си на мястото му и притисни с пръсти зърното си вместо мен... сякаш го засмуквам през тези прекрасни дантелени чашки на бельото ти.
Елена стисна зърното си с палец и показалец. Усещането не беше толкова добро като от топлите му влажни устни, но й хареса, тъй като той й беше наредил да го направи. Тя го притисна отново с пръсти и се изви на леглото, прошепвайки името му.
- О, боже... Елена.
- Сега... какво... - Дъхът й беше насечен, а между бедрата си чувстваше влага и пулсиране, беше нетърпелива за предстоящото.
- Искам да бъда там с теб - изръмжа той.
- Ти си тук с мен. Тук си.
- Още веднъж. Стисни го още веднъж вместо мен. - Тя потръпна и извика името му, а той бързо подаде следващата команда. - Вдигни си полата. Чак до кръста. Остави телефона и го направи бързо. Нетърпелив съм.
Тя остави телефона да падне на леглото и плъзна полата по бедрата си. Наложи й се да опипа завивката наоколо, за да открие мобилния си и бързо го долепи обратно до ухото си.
-Ало ?
- Боже, това звучеше добре... Чувах как шумоли платът, ко-гато се търка в тялото ти. Искам да започнеш с бедрата. Първо от тях. Остани с чорапи и прокарай ръка нагоре.
Тънката материя реагира като проводник при докосването и също като гласа му, усили усещането.
- Помниш ли когато аз го правех? - прозвуча гласът му в ухото й. -
-Да, о, да...
Тя дишаше така тежко в напрегнатото си очакване, че едва чу, когато той произнесе:
- Ще ми се да можех да почувствам аромата ти.
- По-нагоре? - попита тя.
- Не. - Името му се откъсна от устните й в протестен вопъл, а той се засмя по начина, по който го правят любовниците, меко и тихо, едновременно със задоволство и обещание. -Прокарай ръка по външната страна на бедрото до ханша и я върни обратно.
Тя стори, каквото и беше наредено, а той продължи да й дава напътствия за ласките.
- Много ми хареса да бъда с теб. Знаеш ли какво правя?
- Какво?
- Облизвам устните си. Защото си представям как целувам бедрата ти все по-близо и по-близо до мястото, където бих дал всичко да се озова. - Тя отново произнесе името му, стенейки и после дойде наградата.
- Плъзни ръката си там, Елена. По ръба на чорапите. Докосни мястото, на което искам да бъда.
Тя го направи и почувства цялата топлина, излъчваща се през тънката найлонова тъкан, а вагината й отвърна с още повече влага.
- Свали ги - нареди той. - Свали ги, но ги задръж при теб.
Елена отново остави телефона и без да я е грижа, че може да пусне бримка, смъкна чорапите си. Докато търсеше опипом слушалката, едва успя да чуе следващото му нареждане.
- Плъзни ръка под бельото си и ми кажи какво откриваш там.
Последва пауза.
- О, боже... влажна съм.
Беше ред на Ривендж да изстене и тя се почуди дали е получил ерекция. Бе се уверила с очите си, че е способен на такава, но пък да си импотентен не значеше, че не можеш да се втвърдиш. Означаваше, че по някаква причина не си в състояние да свършиш.
Боже, искаше й се да можеше и тя да му даде някои команди, но просто не знаеше колко далече можеше да стигне той.
- Погали се, но знай, че това съм аз - изръмжа Ривендж. -Това е моята ръка.
