Отприщен гроб полностью

Откакто четящата вестници общественост бе научила за смъртта на Шарлот, в пресата бяха изтекли още подробности за самоубийството ѝ. Така Страйк научи, че Шарлот е изпила коктейл от алкохол и антидепресанти, преди да пререже вените си и да остави кръвта ѝ да изтече във ваната. Чистачката бе заварила вратата на банята заключена в девет сутринта и бе чукала по нея и крещяла, но напразно, след което бе повикала полицията, а те бяха разбили ключалката. Колкото и да би предпочел да го избегне, въображението на Страйк настойчиво рисуваше ярка картина на Шарлот, потопена в собствената ѝ кръв, с черната ѝ коса разпростряна върху съсирената повърхност.

Питал се бе къде семейството ще избере да бъде мястото на Шарлот за вечен покой. Починалият ѝ баща бе от шотландски род, а майка ѝ Тара бе родена в Лондон и тук живееше. Когато Страйк научи от „Таймс“, че Шарлот ще бъде погребана в гробището „Бромптън“, едно от най-добрите в града, разбра, че Тара е имала думата при решението. Изборът на „Бромптън“ също така гарантираше публичност, към каквато Тара винаги бе имала слабост. И така, докато седеше в тъмното, Страйк можа да разгледа снимки на опечалените в уебсайта на „Дейли Мейл“.

Познаваше много от облечените в черно хора, снимани на тръгване от погребението на Шарлот по-рано същия ден: виконт Джаго Рос, бившия съпруг на Шарлот, все така напомнящ полярна лисица; доведения ѝ брат Валънтайн Лонгкастър с провисналата му коса; хубавия ѝ брат по майка Саша Легард, който беше актьор; Мадлин Кърсън-Майлс, дизайнерката на бижута, с която Страйк бе ходил по-рано; Изи Чизуел, съученичка на Шарлот; Киара Портър, модел, с която Страйк бе имал еднократен секс; дори Хенри Уърдингтън-Фийлдс, кльощавия червенокос мъж, който работеше в любимия антикварен магазин на Шарлот. Не бе учудващо забелязаното от всички отсъствие на Ландън Дормър.

Страйк не бе получил покана за погребението, не че това го огорчаваше. Той самият бе направил своето сбогуване в малката църква срещу Чапман Фарм. Във всеки случай предвид личната му история с някои от присъствалите погребението без съмнение би било едно от най-неловките събития в живота му.

На последната снимка към статията в „Мейл“ беше Тара. Доколкото Страйк успяваше да види през плътния черен воал на шапката ѝ, някога красивите ѝ черти бяха жестоко обезобразени от прекомерна употреба на козметични пълнители. От едната ѝ страна беше четвъртият ѝ съпруг, а от другата Амилия, единствената сред братята и сестрите на Шарлот със същите като нея майка и баща, която бе с две години по-възрастна от бившата му годеница. Тъкмо тя бе звъняла в офиса след оповестяването на самоубийството на Шарлот от медиите и когато бе чула, че Страйк отсъства, просто бе затворила. Оттогава Амилия не бе осъществила контакт със Страйк, нито пък той се бе опитал да се свърже с нея. Ако слухът, че Шарлот е оставила предсмъртно писмо, беше верен, той бе повече от готов да остане в неведение за съдържанието му.

Шумът от затръшната врата на кола го накара да вдигне очи. Братята Франк бяха излезли от склада и сега се мъчеха да включат изстиналия двигател на вана си. При четвъртия опит той се събуди за живот и Страйк ги проследи обратно до жилищния им блок. След двайсет минути лампите в апартамента им угаснаха и Страйк се върна към новините на телефона си, за да убие времето, докато Шах дойдеше да го смени в осем часа.

Референдумът за Брекзит може и да беше свършил, но темата продължаваше да доминира в заглавията. Страйк пробяга с очи по тях, без да ги отваря, отдаден на вейпинг, докато с неудоволствие не попадна на друго познато лице: Бижу Уоткинс.

На снимката, направена на излизане от апартамента ѝ, Бижу беше с впита рокля в турскосиньо, която подчертаваше фигурата ѝ. Тъмната ѝ коса бе с току-що направена прическа, както винаги бе умело гримирана и носеше лъскаво куфарче в ръка. До снимката на Бижу имаше друга на набита жена без грим и с накъдрена коса, облечена в крайно неподходяща за нея вечерна рокля от розов сатен, надписът под която гласеше „Лейди Матилда Хонболд“. Над двете снимки беше заглавието: „Предстоящ развод на Андрю Хонболд Медената уста“.

Страйк пробяга с поглед по статията и в четвъртия абзац откри онова, от което се бе опасявал – собственото си име.

Хонболд е отдаден на вярата си католик, солиден дарител на Консервативната партия и патрон на Кампания за етична журналистика и на Католическа помощ за Африка. Предполагаемата му брачна изневяра за пръв път бе изнесена в „Прайвит Ай“. Списанието споменава, че неназованата любовница на Хонболд се радва също и на близост с известния частен детектив Корморан Страйк. Изнесената информация бе опровергана от Хонболд, Уоткинс и Страйк, а Хонболд заплаши да съди списанието.

– Мамка му! – промърмори Страйк.

Предполагал бе, че слуховете за негова връзка с Бижу са успешно потушени. Последното, което му трябваше, беше „Таймс“ да насочва Патерсън и Литълджон къде точно да ровят за кирливи ризи.

Шах пристигна в осем часа, точен до минутата, да поеме следенето на Франковците.