Отприщен гроб полностью

– Добро момиче – каза Уейс. – Един момент. Почакай тук.

О, господи, не.

Робин и Дзян останаха да чакат, докато Уейс влезе в кабинета със стени в турскосиньо. Робин чу още висок смях.

– Ето ни – съобщи усмихнатият Уейс, като се върна с Тайо. – Преди да идеш да си почиваш, Артемида, ще е много красив акт на потвърждение на лоялността ти към Църквата ни да осъществиш духовно единение с някой, който може да те научи на много.

Сърцето на Робин започна да бие неистово бързо, тя се уплаши, че ще припадне. Нямаше достатъчно въздух в коридора, та дробовете ѝ да се напълнят.

– Да – чу се да отговаря. – Добре.

– Папа Джей! – чу се весел глас и от дневната се показа Ноли Сиймур. Беше зачервена и вече не носеше анцуг, а кожени панталони и впита бяла блузка. – О, боже, съжалявам – изкиска се тя, като видя групата.

– Няма за какво да се извиняваш – каза Уейс, протегна ръка и придърпа Ноли към себе си. – Просто уреждаме едно красиво духовно единение.

– О, щастливка си, че получаваш Тайо, Роуина! – възкликна Ноли. – Ако не бях духовна съпруга…

Ноли и Уейс се разсмяха. Тайо си позволи да извие устни в подигравателна усмивка. Дзян просто бе смръщен.

– Да тръгваме тогава – каза Тайо и улови решително Робин за ръката. Неговата бе гореща и влажна.

– Дзян, ти иди с тях, чакай отвън и после съпроводи Артемида до спалното ѝ помещение – поръча Уейс.

Когато Робин тръгна с двамата братя към входната врата, чу Ноли да пита:

– Защо я наричаш Артемида?

Пропусна отговора на Уейс заради нов силен смях, долетял от дневната.

Вечерта бе хладна и безоблачна с много звезди и тънка луна. Тайо поведе Робин към басейна на Удавената пророчица и тя коленичи между двамата братя на Дайю.

– Удавената пророчица ще благослови всички, които я почитат.

След като се изправи, Робин заяви:

– Трябва да отида до тоалетната.

– Не, не трябва – дръпна я Тайо.

– Трябва – настоя Робин. – Пишка ми се.

Ужасена беше как Дзян ще изтъкне, че ей сега е била в тоалетната. Вместо това той отсече намръщен към брат си:

– Остави я да се изпикае, да му се не види.

– Добре – отвърна Тайо. – Само не се бави.

Робин забърза към спалното помещение. Повечето жени се приготвяха да си лягат.

Робин влезе в банята. Марион Хъксли беше наведена над мивката и си миеше зъбите.

С едно плавно движение Робин стъпи на мивката до Марион и преди жената да е успяла да викне изненадано, отвори прозореца, залови се за високия перваз, преметна единия си крак, после другия и когато Марион възкликна: „Какво правиш?!“, се пусна и скочи от другата страна с такава засилка, че се претърколи.

Изправи се в същия миг и хукна – единственото ѝ предимство пред братята Уейс предвид глада и изтощението ѝ беше, че отлично знаеше пътя до сляпото петно в тъмното. През бумтенето от кръвта в ушите си чуваше далечни викове. Прехвърлила беше портата от пет греди и сега тичаше през мокрото поле, а дишането ѝ бе бързо и накъсано. Сега носеше синьо, много по-трудно за различаване в тъмното от бялото. Имаше усещане, че в гърдите ѝ се е отворила рана като от саблен удар, но все така не забавяше темпото, защото вече чуваше Тайо и Дзян зад гърба си.

– Дръж я… ХВАНИ Я!

Вече се втурна в гората, пое по обичайната си пътека, като прескачаше коприва и коренища, минаваше покрай познати дървета…

В беемвето си Страйк я видя, че иде. Метна настрани очилата си за нощно виждане, хвана дългите две педи ножици за тел, изскочи от колата и хукна напред. Беше прерязал три реда от бодливата тел, когато Робин изпищя.

– Те идват, идват, помогни ми…

Той се пресегна през оградата и я дръпна към себе си; долнището на анцуга ѝ се разкъса върху останалата тел, но тя вече беше на пътя.

Страйк чу шума от тичащи хора.

– Колко са?

– Двама… да тръгваме, моля те…

– Качвай се в колата, бързо! – викна, когато Тайо Уейс се появи измежду дърветата и се завтече към фигурата пред себе си.

Тайо се хвърли към детектива, а Страйк замахна с тежките метални ножици и го удари с все сила по главата. Тайо се сгърчи на земята, а другият зад него спря рязко. Преди някой от двамата да отвърне на атаката, Страйк затича към колата. Робин беше включила двигателя. Видя Тайо да се надига отново, но Страйк вече беше в колата, настъпи газта и с бясна скорост се отдалечаваха – Страйк ликуващ след дните си на тревога, а Робин трепереща и плачеща от облекчение.

– Карай, карай, карай – трескаво го призоваваше Робин. – Ще видят регистрационните номера на камерите…

– И да ги видят, няма значение, фалшиви са – отвърна Страйк.

Той я погледна и дори на слабата светлина бе съкрушен от видяното. Тя изглеждаше отслабнала с поне десет килограма, подутото ѝ лице бе покрито с мръсотия или синини.

– Трябва да уведомим полицията – каза Робин. – Там умира дете, то се оказа Джейкъб. Спрели са да го хранят. Прекарах с него целия ден. Трябва да повикаме полицията!

– Ще им се обадим, като спрем. Там сме след пет минути.