Отприщен гроб полностью

Минути по-късно вратите на асансьора се отвориха и се показаха бял мъж полицай и много по-ниска жена полицай от азиатски произход, чиято черна коса бе прибрана в кок. И двамата изглеждаха сериозни и Робин внезапно се разтревожи: мъртъв ли беше Джейкъб?

– Здравейте – поздрави ги притеснено.

– Робин Елакот?

– Да. За Джейкъб ли става дума?

– Точно така – каза полицайката и погледна към отворената врата на апартамента. – Тук ли живеете?

– Да – отвърна Робин, все по-уплашена от суровите им лица.

– Може ли да влезем? – попита жената.

– Да, разбира се – отговори Робин.

Линда и Майкъл, и двамата изправени, явно се разтревожиха, като видяха двамата полицаи да влизат с дъщеря им.

– Това са родителите ми – каза Робин.

– Здравейте – кимна мъжът. – Аз съм полицай Хардинг, а това е полицай Хан.

– Здравейте – колебливо отвърна Линда.

– Очевидно знаете за какво става дума – отправи поглед към Робин полицай Хан.

– Да, за Джейкъб. Какво се случи?

– Тук сме да ви поканим в участъка, госпожице Елакот – каза полицай Хардинг.

Робин, чийто стомах се свиваше нервно, без да ѝ е съвсем ясно защо, попита:

– Не може ли тук да ми кажете какво се случи?

– Каним ви на разпит с прочитане на права – уточни полицай Хан.

– Не разбирам – примигна Робин. – Да не ми казвате, че съм арестувана?

– Не – отвърна полицай Хардинг. – Това ще е доброволен разпит.

– За какво? – попита Линда, преди Робин да е изрекла думите.

– Получихме обвинение в тормоз над дете – отговори полицай Хардинг.

– Срещу… срещу мен? – промълви Робин.

– Точно така – потвърди полицай Хардинг.

– Какво?! – викна Линда.

– Доброволен разпит е – повтори отново полицай Хардинг.

Робин смътно осъзнаваше, че Линда говори, но не можеше да разбере какво казваше.

– Добре – изрече спокойно Робин. – Нека си взема връхна дреха.

Ала първото, което стори, бе да иде до масата и да надраска телефонния номер на Страйк, единствения, който знаеше наизуст освен собствения си.

– Обади се на Страйк – каза на баща си и тикна листчето с номера в ръката му.

– Къде ще я водите? – обърна се настойчиво Линда към полицаите. – Искаме да дойдем и ние!

Полицай Хан даде името на полицейския участък.

– Ще го намерим сами, Линда – каза Майкъл, тъй като беше ясно, че Линда възнамерява или да се натика силом в полицейската кола, или да се движи след нея броня в броня.

– Няма страшно – успокои Робин родителите си, докато си обличаше палтото. – Ще изясня това. Обади се на Страйк! – натъртено повтори тя към баща си, преди да вземе ключовете си и да последва полицаите навън.

В същия момент, когато Робин влизаше в полицейската кола на Блакхорс Роуд, Страйк седеше в беемвето си в Бекслихийт и гледаше как двамата Франк се качват в стария си ван, паркиран на малко разстояние от жилищния им блок. Страйк даде преднина на вана, последва го и после се обади на Мидж.

– Здрасти – отговори тя.

– Къде е Мейо?

– С мен. Е, не буквално с мен, чакам я да излезе от фитнес залата.

– Поръчах ѝ да си промени програмата, дявол го взел.

– Това ѝ е единствената вечер, в която няма театрално представление, а и по това време има по-малко…

– Мисля, че тази вечер ще го направят. Качиха се във вана и държаха в ръце нещо, което приличаше на маски за ски.

– О, мамка му – изруга Мидж.

– Слушай, ако Мейо е съгласна, но само в такъв случай, да се държи както обикновено. Да оставим това да се случи. Ще изтегля Баркли от наблюдението на Младия любовник, та да имаме достатъчно хора, и ще спипаме мръсниците по време на опита.

– Тя ще е навита – отвърна Мидж и звучеше възбудена. – Иска това да свърши.

– Ами добре. Дръж ме в течение къде се намирате. Сега ги наблюдавам и ще те уведомя, ако нещо се промени. Трябва да позвъня на Баркли.

Страйк затвори, но преди да е успял да се свърже с Баркли, го потърсиха от непознат номер. Страйк отхвърли обаждането и избра номера на Баркли.

– Къде си?

– Пред къщата на Богаташката. На улицата беше доста игрива с Младия любовник.

– Ще ми трябваш веднага в Нотинг Хил. Изглежда, двамата Франк планират за сега големия си удар. С маски за ски са, и двамата са във вана…

– Чудесно. Тъкмо ми се биеше някой. Тъщата ни е на гости. Ще се видим там.

Веднага щом Баркли прекъсна разговора, телефонът на Страйк зазвъня пак. Той вдигна с очи, все така приковани във вана, между който и неговото беемве сега имаше едно пежо 108.

– Кой е ядосал УХЦ, а? – прозвуча развеселен глас.

– Кой се обажда?

– Фъргюс Робъртсън.

– О, ти? – изненада се Страйк да чуе журналиста. – Защо питаш?