В съзнанието ми един след друг, подобно на разпенени вълни в бурно море, се надигнаха въпрос подир въпрос. Какво представляваше това място? За какво бе служило в миналото? От какъв материал — и как — е било построено? Защо никъде не можех да открия как са свързани отделните блокове или строителни компоненти и навсякъде се натъквах на съвършено равна, гладка като огледало повърхност? И защо нито входът на този лабиринт, нито отверстията, разделящи стените на вътрешните камери и коридори, не носеха никакви следи от някогашното присъствие на врати, люкове или шлюзове? Не разполагах с отговор на нито един от тези въпроси. Единственото, което знаех, беше, че се намирам в овално едноетажно здание с кръгла форма, около стотина метра в диаметър, изградено от твърда, гладка и идеално прозрачна субстанция, която нито отразяваше, нито пречупваше светлината, и че вътрешната част на тази конструкция е прорязана от множество коридори, водещи към разположената в централната ѝ част неголяма овална камера.
Междувременно слънцето се снишаваше все по-ниско над западния хоризонт и златисточервеният диск вече бе наполовина потопен в надвисналия над гората огромен облак, обагряйки го в оранжеви и пурпурни нюанси. Ако исках да си намеря сухо местенце за нощуване преди падането на здрача, трябваше да побързам. Възнамерявах да лагерувам на билото на покрития с мъх хълм, откъдето за първи път бях забелязал сияйния кристал. Разбира се, не изключвах вероятността от нападение от страна на човекогущерите, ала се уповавах на късмета си. Няколкократно бях предлагал на ръководството на компанията да се изпращат по двама души минимум на експедиция в името на повишената безопасност, обаче ми отговориха, че процентът на нощните нападения е пренебрежимо малък, за да предприемат подобна промяна. Люспестите твари имали затруднения с ориентацията в тъмното и дори причудливите им факли не им помагали особено.
Намерих коридора, по който бях дошъл до центъра на загадъчното съоръжение, и се насочих към изхода. Щях да оставя по-нататъшното проучване на този изумителен феномен за някой следващ път. Стараех се колкото се може по-точно да повторя маршрута си по спираловидния коридор, осланяйки се на паметта си и ориентирайки се по островчетата трева, разпръснати тук-там сред калната земя. Не след дълго се озовах близо до мъртвеца, над чийто шлем вече кръжаха първите мухи фарноти — недвусмислен знак за започналия процес на разложение. Инстинктивно вдигнах ръка, за да прогоня две-три от противните насекоми, бръмчащи пред лицето ми, и в този миг се случи нещо, което ме порази като удар от гръм. Невидимата стена, в която се удари дланта ми, убедително ми показа, че въпреки старанието си по някакъв начин се бях отклонил от правилния път. Колкото и да не ми се искаше да го приема, очевидно се движех по проход, паралелен на онзи, в чийто край се намираше трупът. Навярно по някое време бях свърнал не където трябва или погрешно бях поел по едно от многобройните разклонения на този заплетен лабиринт.
С надеждата да открия евентуален изход по-нататък по коридора, продължих да вървя направо, ала се сблъсках с непроницаема преграда. Явно се намирах в задънена улица. Оставаше ми само едно — да се върна до централната камера и да започна всичко отначало. Не можех да определя къде съм сбъркал. Сведох поглед към земята в търсене на следи от стъпките ми, ала за пореден път се уверих, че слузестата влажна кал запазва отпечатъците за не повече от няколко секунди. Сравнително бързо се добрах до средата на радиалната структура и внимателно планирах предстоящия ми маршрут. Този път възнамерявах да свия наляво при едно от разклоненията, но при кое точно — това щях да определя на място.
Запристъпвах пипнешком напред и с всяка следваща крачка все повече се убеждавах, че съм избрал правилния път към изхода на лабиринта. В точния момент свърнах наляво и разпознах прохода, по който не толкова отдавна бях достигнал центъра на зданието. Ала само след броени минути, за свое разочарование, открих, че траекторията ми ме отвежда далеч встрани от мъртвото тяло. Съдейки по всичко, този коридор нямаше да ме отведе до точката, откъдето бях проникнал в невидимото съоръжение. Изглежда, системата от вътрешни помещения на този древен архитектурен комплекс беше доста по-сложна, отколкото бях предположил в началото.
