Сенаторката седна на бюрото и се зачете.
- Казах ти, много съм добър в работата си.
- Брайън, не си просто добър. Направо си невероятен. Джек Рътлидж ще отпраши от Белия дом с такава скорост, че ще остави следи от гуми по авеню ,,Пенсилвания”.
- Какво ще кажеш за шампанско? Да се обадя ли да донесат една бутилка?
- Обади се и поръчай каквото искаш.
- Нека е ,,Кристал” - каза Търнър и взе телефона, за да направи поръчката.
Кармайкъл продължаваше да чете.
- Тук има толкова много, че мога да инициирам изслушвания за двайсет години напред. - Сенаторката беше така развълнувана, че едва се сдържаше. - Ще ми отнеме дни, докато реша дали да хвърля цялата бомба, или да пускам по чаена лъжичка, докато се натрупа такава критична маса, че Рътлидж и хората му да започнат да се избиват за това кой пръв да напълни ваната и да вземе бръснарските ножчета.
В мига, в който се беше натъкнал на информацията, Търнър смяташе, че мястото му в кабинета на Кармайкъл е почти сигурно. Но сега, когато тя остави папката настрана и започна да се приближава към него с червената сатенена лента, висяща съблазнително от ръката ѝ, той разбра, че позицията му е вързана в кърпа.
- Когато пресата ме попита от къде имам информацията - каза тя и започна да му разкопчава колана, - как да им обясня своите неочаквани разкрития?
- Ще кажеш, че са дошли от източник, на когото му е писнало да вижда как Джак Рътлидж злоупотребява с бюджета на страната и най-скандално пренебрегва Конституцията и законите, които правят Америка велика.
- Голям залък лапни… - подхвана Кармайкъл, която вече беше коленичила и разкопчаваше ципа му.
През това време от другата страна на линията се разнесе гласът на операторката от рум сървиса. Търнър обеща да ѝ се обади по-късно.
В съседната стая един от наблюдаващите агенти на ФБР, седнал до Гари Лоулър, махна слушалките от ушите си, отдалечи се от монитора и заключи:
- Сега вече скандалът е пълен. Имаме си и ,,дълбоко гърло”.
За да не кацнат на търговското международно летище ,,Крал Халид”, където бяха длъжни да преминат митническа проверка, Харват получи инструкции да се насочат към военновъздушната база ,,Рияд”.
Докато самолетът захождаше към пистата, Харват погледна през прозореца до себе си. Въпреки всички неприятности, свързани със Саудитска Арабия, той не можеше да не се възхити на столицата и. В превод от арабски ,,Рияд” буквално означава ,,градините” и това име много и подхождаше. Разположен в долината Ханифа на Централната провинция, това не бе град на пясъците, както мнозина го обрисуваха. Беше потънал в тучна зеленина и изобилстваше от красиви паркове. Основан като древна крепост по протежение на историческия търговски път между Иран и свещения град Мека, местоположението му, подобно на повечето големи градове в Саудитска Арабия, било избрано поради близостта на източник на прясна вода. Харват се зачуди дали тази вода има нещо общо с онова, което издирваха.
След като самолетът кацна, пилотите рулираха до голям заслон и изключиха двигателите. Макар да бяха на сянка, когато Харват отвори предната врата и спусна стълбата, зноят отвън ги блъсна в лицето като нагорещена пещ. Температурата със сигурност надвишаваше 43 градуса по Целзий.
,,Лято в пясъка на детската площадка”, помисли си Харват, когато с Джилиън слязоха по стълбите и се запътиха към очакващата ги тойота модел ,,Ленд Крузър”. Обстановката го подсети за всички отвратителни климатични условия, които беше принуден да изтърпи като тюлен. Операциите в тази част на света определено не му липсваха.
Когато наближиха колата, първото, което Харват забеляза, беше редицата от дупки от куршуми по задната част на каросерията. Прокарвайки пръст през тях, той се опита да прецени калибъра на патроните.
- Отнесох няколко изстрела от АК-47, докато идвах насам - отбеляза шофьорът, който заобиколи колата, за да ги посрещне.
Беше облечен в традиционната, приличаща на нощница, арабска дреха, наричана „дишдаша“. Когато отметна карираната куфия от лицето си, двамата видяха, че е американец.
- Чип Рейнълдс - каза той и протегна ръка.
Харват и Алкът се представиха на свой ред, след което Рейнълдс отвори задния капак на тойотата и измъкна две пазарски чанти.
- Донесъл съм ви дрехи за преобличане. Местните са станали малко неспокойни, тъй че колкото по-малко приличате на чужденци, толкова по-добре за всички ни.
- Ами това? - попита Харват, откривайки вътрешната част на якето си, където беше прибрал пистолета си ,,Хеклер и Кох” 40-ти калибър. Дори и да успееше да го скрие под традиционната дишдаша, което беше малко вероятно, щеше да се наложи да вдига цялата роба, за да стигне до него. Нямаше да се получи.
Рейнълдс се порови из вещите в багажника на ленд крузъра и измъкна малко куфарче с надписи на арабски, което се използваше за носене на части от Корана, известни като джуз, и което щеше да побере идеално оръжието на Харват.
На Рейнълдс не можеше да му се отрече, че беше съобразителен човек и беше помислил за всичко.
