- Е, това е сериозно натриване на носа.

- Наказват ме заради това, че без позволение очистих един от тях.

- Наказват ни - поправи го Харват.

Рейнълдс се насили да се усмихне.

- Можеш ли да го обезвредиш? Нищо не разбирам от експлозиви.

- Не съм сигурен - отвърна Харват, докато изучаваше устройството. - Това не може да е единствената врата с монтирани жици. Шансът да ни гръмнат точно с нея е едно към шест.

- Трябва да проверим другите врати.

Харват пое вратите в дъното на склада, Рейнълдс - в предната част, а Джилиън провери прозорците. Когато отново се събраха, тя каза:

- По всички прозорци са прокарани жици.

Рейнълдс използва ръкава на своята дишдаша, за да попие потта от челото си, и добави:

- Същото е и при предните врати.

- И при задните - заключи Харват, - с една малка разлика.

- Каква?

- Когато сме влизали през вратата на офиса, сме задействали системата. Сега е активирана.

- Значи, няма проблем, стига да не се опитаме да излезем през някоя врата или прозорец, нали? - осведоми се Джилиън.

- Така изглежда - отвърна Рейнълдс. - Всички изходи са свързани един с друг. Отворим ли един от тях, ще експлодира всеки заряд в сградата. Тук сигурно има достатъчно С4, че да гръмне половината квартал.

Харват ги погледна и каза:

- Имаме и още по-голям проблем.

Джилиън и Рейнълдс го погледнаха.

- До офиса има заключено с катинар електрическо табло. Успях да открехна вратата достатъчно, за да надникна вътре.

- И? - поинтересува се Рейнълдс.

- Открих активиращото устройство на системата.

- Да го обезвредим тогава.

- Не бързай толкова - спря го Харват. - Капакът на таблото също е с жици. Ако го отворим повече, ще гръмнат зарядите.

Джилиън остави торбите на пода и вдигна безпомощно ръце.

- Направо страхотно. По-лошо от това - здраве му кажи.

- Всъщност това е само част от проблема. Другата част е таймерът.

ГЛАВА 85

Притискайки буза до стената, Харват успя да надзърне под капака на електрическото табло и да прочете числата на цифровия таймер. Оставаха им по-малко от десет минути.

С пенобетонната си конструкция складът беше истински бункер. Да пробият изход в тавана, беше изключено, тъй като нямаха стълба, за да се качат толкова нависоко. Но дори и да имаха, не се знаеше дали покривът не е армиран като останалата част от сградата. Трябваше да има друг начин.

Поглеждайки бегло към малкото разпилени предмети в склада, погледът на Харват се спря върху вилковия самотоварач. В ума му веднага започна да се оформя план. С двете спукани гуми нямаше как да го подкарат нанякъде, още по-малко през някоя от стените, но той можеше да им послужи по друг начин - като тяхна собствена импровизирана бомба.

Харват запази идеята за себе си, докато не огледа машината по-отблизо. Още отдалеч личеше, че не е електрически модел. Според показателя за нивото на горивото, беше дизелов и резервоарът му беше наполовина пълен. Той намери кутията с инструменти, отвори я, но вътре имаше само ролка армирана лента и метален чук тип „кози крак“ с разцеп за вадене на пирони.

Той повика Рейнълдс и Джилиън, превключи на нулева скорост и им обясни какво да правят. Алкът започна да бута напред самотоварача откъм шофьорското място, като с едната си ръка управляваше волана, а Харват и Рейнълдс с цялата тежест на телата си заблъскаха отзад.

С тежките му вилки и двете спукани гуми беше почти невъзможно да го задвижат, но скоро усетиха как полека започна да се помества. За съжаление не беше достатъчно бързо. Когато изтласкаха машината възможно най-близо до средата на стената и възможно най-далеч от съседните врати и прозорци, Харват каза на Рейнълдс да извади от пушката си всички патрони, освен един, докато той самият използва чука, за да строши корпуса от стъклопласт около резервоара на самотоварача.

При удара се разнесе оглушителен трясък. Щом отстрани достатъчно от стъклопласта, Скот откъсна няколко ивици армирана лента, уви стегнато патроните и ги залепи към външната част на резервоара. Като погледна към часовника си, констатира, че имат по-малко от две минути.

Бившият агент на ЦРУ беше пределно откровен.

- Добър стрелец ли си? - попита той Рейнълдс, след като се затичаха, за да намерят прикритие.

- Недостатъчно.

Харват стреляше най-точно на близко разстояние, което означаваше по-малко от десет метра. За да са в безопасност обаче, когато резервоарът експлодираше, трябваше да са поне на двайсет-трийсет метра.

След като се скри зад купчина палети, Харват взе пушката от Рейнълдс и каза най-вече заради Джилиън:

- Ще последва ударна вълна, така че не ставайте веднага. Бройте до три, след като чуете експлозията, и после тичайте с всички сили към дупката, ясно?

Джилиън и Рейнълдс кимнаха.

Харват зае позиция зад палетите, вдигна пушката, прицели се и стреля. Куршумът попадна точно в целта и взриви залепените за резервоара патрони, създавайки мощна експлозия. Тя не само проби огромна дупка в пенобетонната стена, но и запрати горящите останки от самотоварача на улицата.

Перейти на страницу:

Похожие книги