- Не виждаш ли какво се опитва да направи тя? - продължаваше Андерсън. - Иска да изгори президента и ще започне, като първо подпали теб с най-голямата огнепръскачка, която и попадне в ръцете.
- Може би просто се опитва да види какво може да изкара наяве.
- Стига, Скот. Приеми фактите. От всички жители на този окръг тя посочва точно теб. Прецакан си.
Харват не беше готов да се предаде така лесно.
- Чък, докато не сме напълно сигурни, не мисля, че трябва……
- Напълно сме сигурни - прекъсна го шефът на президентската канцелария. - Призовката ти ще е готова до три часа. Тази сутрин вече е направила няколко двусмислени изявления за пресата, че от Капитолия щяла да дойде голяма новина. Трябва да те дистанцираме максимално от президента. Бюрото ти в Департамента по вътрешна сигурност вече с разчистено.
- Не си губиш времето, а?
- Трябва да се съсредоточим върху главното.
- И какво се очаква да направя?
- Първо, да подпишеш оставката си
- И второ? - попита Харват, вбесен от факта, че явно никой не оценяваше онова, което е направил за настоящата администрация.
Андерсън го погледна и отговори:
- Не е лошо да помислиш за нова кариера.
Ще ми обясниш ли защо трябваше да се срещаме чак тук? - поиска да знае Харват, чието настроение се бе развалило още повече след срещата с шефа на канцеларията.
- Как можа точно сега - отвърна Гари Лоулър, като мина покрай Харват и се запъти към една от парковите алеи за джогинг - да се сдобиеш с неудобното свойство да си политически токсичен.
- Политически токсичен - повтори Харват глухо, докато догонваше човека, който бе не само негов шеф, а и дългогодишен семеен приятел, превърнал се в нещо като втори баща за него. - Не си представях точно така завършека на кариерата си. Не само че е доста посредствен, но е изпреварил времето си с около двайсетина години. За бога, Гари, как така изведнъж аз станах лошият? Ако Кармайкъл разгласи публично името ми, това ще е краят. Отивам по дяволите. Всичко свършва. Какво ще правя оттам насетне?
- Първо, престани да се самосъжаляваш - предложи Лоулър.
- Не се самосъжалявам. Съжалявам родината си. Знаеш ли, ме съм бил на служба само заради парите. Вярвах, че защитавам идеалите на Америка.
- Е, и? Вече не вярваш в това, така ли? Вече не искаш да защитаваш идеалите ѝ?
- Ти не ме ли чу, когато ти казах, че Чарлз Андерсън ме накара да си подам оставката? - попита Харват.
Лоулър спря и се обърна, за да го погледне.
- А ти какво очакваше? Той е началник на президентската канцелария. Работата му е да защитава Джек Рътлидж, а не Скот Харват.
- И щом е така, няма проблем, че ме хвърля на вълците от Капитолия?
- Щом се налага, естествено - отговори Лоулър.
- Но защо мен? Защо аз да съм жертвеният агнец?
- А защо да не си ти?
- Защото върша много опасна работа за страната си и никога не съм искал нищо в замяна.
- Сега вече улучи вярната дума каза Лоулър. - Опасна. Твоята работа е изключително опасна. И не само за теб, а и за настоящата администрация.
- Все още не разбираш, нали? Не съм извършил нищо нередно. Хич не ми пука дати онзи в Багдад е бил зарзаватчия. Било му е платено да стане примамка. Знаел е, че върши нещо нередно и в резултат на това си получи боя, който бях предвидил за Халид Аломари. Може би отсега нататък ще си седи на сергията и ще продава плодове.
- Сигурен съм, че благодарение на теб дните на онзи човек като примамка ще останат в миналото, но не става дума за това.
- Така ли? - поинтересува се Харват. - Тогава за какво става дума?
- За сенатор Кармайкъл. Тя не те е погнала заради действията ти, заснети от „Ал Джазира“.
- Да бе, друг път.
- Скот, зная, че си ядосан, но млъкни за малко и ме изслушай. Цялата тази история с „Ал Джазира“ е само претекст. Това влияе ли зле върху имиджа ни в мюсюлманския свят. Да. Можем ли да поправим стореното? Естествено, че можем. Може да отнеме известно време и доста усилия от страна на пиар специалистите, но определено е постижимо. Не забравяй, че сенатор Кармайкъл неслучайно е стигнала толкова високо. Тя е съобразителна жена и изключително вещ политик. Щях да се радвам, ако никога не се беше мяркал в полезрението и? Но след като вече те е засякла, ще използва всяка троха информация, за да сглоби една голяма торта, която да украси със свещи и с която да отбележи завръщането на демократите в Белия дом.
- Но откъде да знаем дали изобщо може да докаже нещо?
- Няма нужда да доказва нищо. Това е Вашингтон. Достатъчно е да разполага с информация, че президентът може да е давал разрешение за неофициални тайни операции, и да я подхвърли, за да му навреди при изборите. Няма значение, че Рътлидж е проявил изключителна далновидност и е имал куража да извърши каквото е необходимо в името на сигурността на страната. На голям процент от гласоподавателите не им допада идеята техният президент да действа извън обхвата на своите правомощия, без да отговаря пред никого за това.
- Но той не работи по този начин и ти го знаеш - отвърна Харват.
