- На кого?
- На една жена, също учен. Били са състуденти в университета в Англия. Емир се надяваше, че тя ще му помогне да вникне в същността на проекта.
- Защо тогава се обръщаш към мен, а не към тази жена? - поинтересува се Харват.
- Защото тя не е оперативен агент. Не разбира нищо от спасяване на заложници.
- Но тя е единствената ти следа.
- Има и още нещо - допълни Калъчкъ и протегна ръка, в която държеше няколко снимки, прибрани в прозрачни пликове.
- Снимки на племенника ти - каза Харват, който се беше примирил, че ще трябва да поеме задачата. - Предполагам, че ще ми послужат.
- Може да са ти по-полезни, отколкото мислиш - изтъкна Калъчкъ. - Погледни ги внимателно.
Харват се вгледа в първите две снимки, които бяха уловили отвличането в детайли.
- Откъде ги имаш?
- На сградата на банката от отсрещната страна на улицата е имало току-що монтирана охранителна камера. Какво виждаш?
- Нещо, което прилича на отвличането на твоя племенник - отвърна Харват.
- Обърни внимание на последната снимка, в която се вижда как набутват Емир в колата. Прозорците на мерцедеса са затъмнени, но зад отворената задна врата се вижда седнал мъж.
Харват се взря във фотографията и се увери, че Калъчкъ е прав. Определено в мерцедеса имаше мъж, който с нищо не беше прикрил външността си. Кадърът обаче не беше достатъчно ясен, че да послужи за разпознаване. Харват тъкмо щеше да го спомене, когато Калъчкъ му подаде последната снимка и каза:
- Увеличиха ми я дигитално. Сега ми кажи какво виждаш.
Харват погледна снимката и видя едно лице, което се беше надявал никога повече да не зърне. Сега вече му стана ясно защо Калъчкъ бе настоял да се види именно с него.
- Много добре знаеш кой е това - каза той.
В очите на турчина проблеснаха искри.
- Както и ти, нали?
В ума на Харват нахлуха образи. Тимъти Рейбърн беше бивш служител на Сикрет сървис. Един от най-добрите, но и най-опасните. Той беше първият ръководител на Харват. Скот лично се погрижи този човек да бъде отстранен от поста му и направи всичко възможно Рейбърн да не постъпи никога повече на работа в друг федерален, щатски или местен правоохранителен орган.
- Намери Рейбърн - каза Калъчкъ, изтръгвайки Харват от мислите му, зареяни в миналото - и ще откриеш информацията, която ти е необходима, за да спреш болестта.
Докато очукана то такси пълзеше по претъпканите улици на Никозия, умът на Харват препускаше. След като Сикрет сървис беше издала ефективна забрана на Рейбърн да работи в правоохранителните органи, не беше чудно, че бе открил начин да практикува занаята си в чужбина. Скот си напомни, че съществуваха хора, които биха платили тлъсти суми в замяна на работата, която Рейбърн можеше да им свърши без оглед на всякакви етични съображения. Знаеше от опит, че този човек щеше да предложи услугите си на най-платежоспособния играч без никакви угризения на съвестта. Ако не друго, Рейбърн поне си оставаше последователен. Винаги гонеше финансовата изгода и точно заради това го отстраниха от Сикрет сървис.
Харват си спомняше в подробности цялата афера и най-вече предателството. Рейбърн, бивш военен, се лепна за него в мига, в който Скот напусна тюлените и го прехвърлиха на работа в Сикрет сървис. Подобно на много федерални агенции по сигурността, и тази служба пращаше опитни полеви агенти като Рейбърн в класните стаи на своята тренировъчна база Белсвил, щата Мериленд. Именно там двамата се срещнаха. Те не просто станаха близки приятели, Рейбърн беше нещо като по-голям брат за Скот, като го пришпорваше повече отколкото другите курсисти с обяснението, че се чувства длъжен да е особено взискателен към него. Вътрешните хора като Тимъти знаеха защо Харват е нает от Сикрет сървис. Всички бяха съвсем наясно, че е заради богатия му опит в борба с тероризма и че му предстои да заеме специален пост в Белия дом.
“Старото куче, което има нужда да научи нови номера”, като самия Рейбърн се самоопределяше на шега, прояви силен интерес към кариерата на Харват във военноморските сили и към новите методи в областта на контратероризма. Двамата често замръкваха с по халба бира в ръка в някоя от кръчмите на Белтсвил, Макар по онова време Скот да не беше забелязал, Рейбърн бавно и методично черпеше знания от него. Това продължи и след Белтсвил. Когато курсистът му се дипломира, Рейбърн си издейства да бъде зачислен към току-що произведения полеви агент.
Тандемът работи върху няколко изтощителни случая, преди Белия дом да реши, че Харват е готов за висшата лига на президентската охрана. На новия си пост той беше твърде зает и двамата приятели постепенно изгубиха връзка. Скот беше изпитвал вина заради това. Ако навремето бившият тюлен знаеше, че Рейбърн нарочно не поддържа контакт с него, понеже вече не му е нужен, сигурно щеше да се почувства съвсем различно. Едва когато Тимъти отново попадна в полезрението му, младият агент осъзна, че е бил измамен.
