Роден в Абха - същото отдалечено планинско градче в южната провинция Асир на Саудитска Арабия, от което произхождаха четирима от общо петнайсетте похитители, организирали самолетните атаки от 11 септември - Аломари бе израснал в заможно семейство с баща саудитец, майка французойка и отлични връзки със саудитската кралска династия. Високообразован и видял свят, той винаги бе имал усещането, че нещо в живота му липсва. Вътре в него зееше празнина, която не можеше да бъде запълнена с никакви удоволствия, били те круизи край гръцките острови, слънчеви бани по плажовете на Френската Ривиера или гледка към нюйоркския Сентръл парк от декадентския апартамент „Астор“ на хотел „Плаза“ в добавка с жени и шампанско. Подобно на един друг млад саудитски безделник, обезпечен с доверителни фондове, Аломари най-сетне намери онова, което бе търсил - войнстващия ислям.
През 1999 година беше навършил едва двайсет и една години, когато го представиха на Осама бен Ладен. Двамата веднага си допаднаха един на друг. Имаха много общи неща, сред които и сходния произход. Когато Бен Ладен му спомена, че няколко мъже от Абха, родния град на Аломари, са предопределени да се сдобият със слава в очите на Аллах, Халид започна да го моли да бъде включен в акцията, но лидерът на Ал Кайда имаше други планове за младежа, когото вече приемаше за свой син. Аломари също беше обречен да стане велик, но не като разбие самолет в небостъргач. Той притежаваше таланти, далеч по-впечатляващи от тези на братята от 11 септември.
У него имаше нещо, което липсваше на другите млади последователи на джихада, познати на Бен Ладен. Момчето не само притежаваше изключителен вкус, стил и интелигентност, но от майка си, французойката, бе наследил европоидни черти на лицето, които му позволяваха да минава за представител на всякаква националност.
Не, Хатш Аломари не беше създаден, за да разбива самолети в небостъргачи. Твърде ценен бе за подобни мисии. Той щеше да стане най-великото оръжие на Бен Ладен - новата сила, която Западният свят щеше да е принуден да се съобразява.
Младежът премина подготовка в лагерите на Ал Кайда в Афганистан и бе изпратен за по-нататъшно обучение в скандалната пакистанска разузнавателна служба в Исламабад. Там той овладя изкуството на разпита на затворници, изнудването и поръчковите убийства. След това се срещна с Бен Ладен само още веднъж, точно преди лидерът на Ал Кайда да бъде принуден да се укрие в едно от многото си укрепления край границата между Афганистан и Пакистан. Двамата се намираха в една и съща стая, когато беше отпразнуван успехът на атаките от 11 септември и бе заснето прочутото видео с Бен Ладен. Но за разлика от другите присъстващи младежът беше достатъчно благоразумен, за да се премести зад оператора след включването на камерата. Филмът беше използван не само като доказателство за съучастието на Бен Ладен в нападенията, но и за разпознаване на мнозина от вътрешния кръг, светая светих, на Ал Кайда С две думи, той даде на американското разузнаване повече сведения, отколкото водачите на терористичната групировка бяха възнамерявали да предоставят. Аломари остана извън кадър. Ако беше научил нещо от времето, прекарано в Америка и на Запад, то това беше, че или ти манипулираш медиите, или те манипулират теб.
Сега Харват с всички сили се опитваше да избие пистолета от ръката на терориста, но противникът му се оказа изненадващо силен. Аломари се освободи от хватката със светкавично ляво кроше. Харват се наведе настрани, но ударът рикошира болезнено в рамото му. В отговор той заби коляно в слабините на врага си, който изтърва пистолета и изгуби равновесие. Убиецът сграбчи американския агент за раменете и го повлече със себе си, докато падаше.
Преди още Харват да успее да се изправи, Аломари заби лакът в челюстта му. Оперативният агент усети как терористът се измъква изпод него и през ума му пробяга мисълта, че се опитва да се докопа до пистолета.
Умът на Харват работеше трескаво. Беше изпуснал своя картечен пистолет МР-7 на „Хеклер и Кох” още в началото на схватката и знаеше, че няма да си го върне. Можеше да пробва с този в кобура си, но дали щеше да успее да го извади и да стреля преди Аломари? Нямаше друг избор.
Харват се пресегна и извади своята „Берета РХ-4 Сторм“ 40-и калибър, след което се претърколи наляво. Вдигайки оръжието, той се прицели към мястото, където бе видял Аломари за последно, но там вече нямаше никого. Завъртя се мигновено на 180 градуса, подпря се на едното си коляно и прокара пистолета във въздуха в търсене на мишената. Терористът беше изчезнал. Имаше само един възможен изход от сградата и Харват се втурна по петите на врага.
Обедното иракско слънце беше ослепително. На Харват му отне няколко секунди, за да свикне с ярката светлина и да зърне бягащата фигура на Халид Аломари почти на цяла пресечка разстояние. Нямаше как да сбърка мръснокафявата роба на терориста и ярката карирана куфия. Без да губи повече време, Харват се втурна след него.
