Отвори очи, всичко наоколо беше бяло: тавана, стените, чаршафите. Ръководен от войнишките си инстинкти, Смит остана напълно неподвижен, след това бавно и внимателно раздвижи врата си, ръцете си, краката си. Чувстваше се така, сякаш се беше носил във водите на Ниагарския водопад, затворен във варел.
Вратата се отвори и влезе Клайн.
— Къде съм? — попита Смит със слаб глас.
— В земята на живите, за щастие — отговори Клайн. — Докторът казва, че ще се оправиш.
— Как…?
— След като совалката се взриви, Джак Райли и отрядът му минаха през стаята за обеззаразяване, вкараха и теб, а след това те изкараха.
— А Мегън?
— Тя е добре. И двамата сте добре.
Смит усети как мускулите му се превръщат в желе.
— Всичко свърши — прошепна той.
Някъде далеч чу Клайн да отговаря:
— Да. Споразумението беше нарушено.
Според материалите в медиите генерал Франк Ричардсън и заместник-директорът на Агенцията за национална сигурност Антъни Прайс загинаха при автомобилна катастрофа, причинена от повреда на спирачките. Ричардсън беше погребан с почести на Националното гробище Арлингтън, докато Прайс намери покой в семейната гробница в Ню Хампшир. Президентът отсъстваше и от двете погребения, като се извини с пътувания в чужбина.
Появиха се материали и за катастрофата на частен самолет над Тихия океан. Самолетът на фармацевтичната компания „Бауер-Зермат“, се беше разбил на шестстотин мили западно от Лос Анджелис на път за Биг Айлънд на Хавай. На борда е имало само един пътник: доктор Карл Бауер.
Президентът Кастила водеше траурната церемония по случай най-голямата космическа трагедия след избухването на „Чалънджър“. Разследването показа, че на борда на совалката „Дискавъри“ е станала експлозия, причинена от проблеми с изпомпването на горивото по време на приземяването й във военновъздушна база „Едуардс“.
— Какво ще стане с Мегън? — попита Ранди Ръсел.
Тя стоеше до Смит на малкото гробище, наречено Царское, над Москва и реката.
— Тя вече не е Мегън — отговори той. — Има ново име, ново лице, нова самоличност — Смит направи пауза. — Оцеля, но накрая я обявиха за мъртва. Нямаше друг начин. Тя трябваше да се откаже от стария си живот, за да запази тайната на онова, което наистина се случи.
Ранди кимна. Чрез контактите си в ЦРУ беше дочула, че един, а може би и повече от космонавтите на борда на совалката бяха оживели. Но не след дълго слуховете заглъхнаха. Когато Смит пристигна в Москва, тя го потърси, за да научи истината. Мегън Олсън беше дългогодишна приятелка на София… а също и нейна. Ранди чувстваше, че има право да знае дали Мегън все още е жива.
— Благодаря ти, че ми каза за нея — промърмори тя.
Смит погледна над редиците от надгробни плочи.
— Без твоята помощ всичко щеше да завърши по друг начин — каза той.
Пристъпи напред и положи цветя на гроба на Юрий Данко.
— Закъде сме всички ние без смелите хора?
