— Разбирам решението да не се засилва охраната тук — каза Кейт, която до този момент беше мълчала. — Но също така не искам да рискувам някой от екипа да бъде… да стане жертва. Трябва да напуснем хотела при първа възможност и да продължим натам, където бихме могли да установим контакт със заподозрения.
— Това е ясно — отвърна Бък и се обърна към колегите. — Надяваме се да се махнем оттук и от главите ви веднага щом получим информацията, която ни е нужна.
Така стигнахме до въпроса за липсващия член на екипа, но не бях сигурен, че някой от хората в Аден знае нещо за него, така че си замълчах. Това беше работа на Бък, а той не обелваше нито дума за ЦРУ.
Исках обаче да зная какъв е планът за евакуация, макар да си мислех, че вече съм наясно с отговора. Въпреки това се обърнах към Дъг Ренълдс.
— Ед Питърс каза, че ти ще ни запознаеш с плана за евакуация.
Дъг се усмихна — нещо, което не исках да видя.
— Ед казва на всички идващи тук да ме питат за това. Планът се нарича „Аламо“9. Някакви въпроси?
Предпочитах да не задавам.
— Ако бъдем предупредени от нашите източници и ако успеем да стигнем до летището, разполагаме в района с въздушен контингент, който може да ни евакуира — каза Бетси Колинс. — Или ако стигнем до пристанището, можем да се качим на наш кораб или да конфискуваме някой.
— Мисля, че вече сме предупредени за предстояща атака — посочих аз. Забравила ли беше?
Капитан Мак пропусна сарказма ми покрай ушите си и ни обясни:
— Най-лошото, което можем да направим, е да унищожим цялото си оборудване тук, да се евакуираме и да установим, че няма никаква атака. Това няма да ни представи в добра светлина.
По-добре жив, отколкото в добра светлина, но въпреки това трябваше да покажа, че съм отборен играч, така че казах:
— Звучи добре.
— Какъв беше планът за евакуация при предишното ти посещение, Джон? — попита Бетси Колинс.
— Плуване по гръб.
Посмяхме се. Явно местните ме приемаха.
— Ами цивилните гости? — попитах аз. — И персоналът на хотела?
— Би трябвало да зададеш този въпрос на Ал Кайда — отвърна капитан Мак след дълго мълчание.
Прав беше.
Бък обаче имаше и добри новини.
— Разполагаме с два безпилотни самолета, които денонощно разузнават района.
— С ракети ли са? — попитах.
Бък кимна.
Чудесно. Напоследък бях станал голям фен на „Хелфайър“.
Разговаряхме също за продължаващото разследване на атаката срещу „Коул“, което се точеше бавно, както и за последните събития в Аден и района. Голямата загриженост бе, че Ал Кайда набира политическа сила в Аден, макар засега да не представляваше военна заплаха въпреки четирийсетте джихадисти, пътуващи насам от Мариб. ЦРУ и Военното разузнаване наблюдаваха внимателно ситуацията и държаха всички в течение. Зарадвах, се да го чуя.
Като че ли приключихме с всички теми, понеже Бък каза:
— А сега ще ви оставим да си продължите работата. Можем да се срещнем отново довечера в коктейлбара, ако нямате някакви други планове.
— Светският ни график е запълнен — отвърна Бетси Колинс, — но ако няма престрелка с Ал Кайда, ще сме в бара.
Много смешно.
Всички станахме, ръкувахме се и се уговорихме да се видим на коктейл в седем вечерта. Е, на тази среща беше взето поне едно важно решение.
Бък, Бренър, Кейт и моя милост се върнахме при багажа, който още се намираше под зорките очи на Майк и Замо.
— Всички оставате тук тази нощ, в пълна бойна готовност. Погрижете се за колите и поспете — каза Бък на Майк и се обърна към Замо. — Утре можеш да се върнеш в Сана с конвоя. Ще поискаме снайперист от специалния отряд.
Естествено, Замо отговори:
— Оставам.
— Добре. Но при първа възможност иди при доктор Нолан.
На американските етажи не се допускаха прислужници, така че си събрахме нещата и тръгнахме към асансьорите.
— Всички са свободни до седем — каза Бък. — След един час отивам при басейна.
Аз пък смятам след десет минути да чукам.
Кейт обаче му каза:
— Добре. Ще се видим там.
На едно бюро до асансьорите седеше морски пехотинец с М–16 и радиостанция. Стана и така се запознахме с ефрейтор Брад Шилър, който поиска да види паспортите и акредитивите ни. Свери имената ни със списъка си и ни връчи по една червено-бяла идентификационна карта на верижка, на която пишеше „Американско посолство — Сана, Йемен“. От другата страна имаше мишена. Майтап.
— Ще се обадя горе — каза ефрейтор Шилър и добави: — Добре дошли в рая.
Тук наистина всички бяха комедианти. Качихме се на третия етаж, който по спомени беше запазен за Екипа за събиране на доказателства на ФБР, специалния отряд на ФБР, Дипломатическата служба за сигурност, доктора на ФБР и временни гости, най-вече от посолството и по-рядко от Вашингтон. На етажа имаше и обща стая, където седяхме, пиехме, играехме карти и мърморехме.
На четвъртия етаж бяха двайсетте морски пехотинци, по двама в стая, както и кабинетите, екипировката и складовите помещения. В края на коридора имаше стаи за колегите ни от ЦРУ и служителите от Военно разузнаване, които обикновено стояха настрана — за радост на всички. Пак там се намираше и обшитият с олово ОССИ, разположен в напълно разчистена стая.
