Понякога? Защо не никога? И на нас трябва ли да ни пука? Правим го поради други причини. Оценяването и благодарността не влизат в сметките.
— Нека бъдем оптимисти и приемем, че ще летим за дома, преди някой изобщо да разбере, че сме изчезвали — добави Бък във връзка с продължителността на престоя ни на това място.
Добре. Нека бъдем оптимисти.
Отворих книжка с кръстословици.
— Арабин, останал без муниции? Единайсет букви.
— Въздържател — отвърна Бренър, който явно знаеше лафа.
Беше време за вечеря и се угостихме с консервирана риба тон, студен зеленчуков микс и хляб тавва, прокарани с топла бутилирана вода. Чет завърши с цигара.
Светлината отслабваше и запалихме няколко газени лампи. Долу на двора отново бе време за молитви и бедуините се молеха гръмогласно, което ме накара да изпитам носталгия по Бруклин.
След молитвата Чет каза, че трябва да докладва за обстановката и ще използва сигурната радиовръзка в микробуса. Казах, че ще му правя компания, и двамата слязохме на двора, отключихме микробуса и влязохме.
Чет провери гласовата си поща и есемесите, докладва за обстановката (всичко е наред), прекъсна връзката, завъртя стола си към мен и попита:
— Искаш да говориш с мен ли?
— Да — отвърнах аз, но останах прав. — За Тед Наш.
Той кимна.
— Познавал си го.
Той отново кимна и каза:
— Но не много добре.
— Както кажеш. Ето каква е работата, Чет. Преди да се оженим, жена ми е имала връзка с Наш. — Погледнах го на слабата светлина от конзолата. — Знаеш ли това?
— Чувал съм.
— Значи случилото се може да е било повече лично, отколкото бизнес.
Той не отговори.
— От друга страна — продължих аз, — няколко секунди преди да умре Наш беше насочил пистолет към нас с Кейт и това беше бизнес. Знаеше ли това?
— Не съм запознат с подробностите.
— В момента те запознавам с тях. Ето още една. Наш участваше в тайна операция, която щеше да доведе до ядрена атака от страна на Щатите срещу ислямския свят. Знаеше ли го?
— Дори да го знаех, нямаше да ти кажа. Но не го знаех — добави той.
— Сега вече ЗНАЕШ. Идеята може да ти звучи добре — пуснете им бомбата, както казах, а ти се съгласи. Но избиването на десетки милиони невинни хора и превръщането на Близкия изток в радиоактивна пустош не е особено добра идея.
Той се усмихна.
— Това е твое мнение.
— Да. И моето мнение бе онова, което се оказа от значение — казах аз. — С Кейт бяхме пленници на един побъркан, който се канеше да ни убие. И Наш знаеше това. Всъщност след като с Кейт видяхме сметката на побъркания, Наш се появи и се канеше да довърши работата на психаря. Нещата изясняват ли ти се?
— Отчасти.
— Искам да кажа, че става дума за самозащита, с може би малко лична история между участващите страни.
— Добре. Но какво общо има всичко това с мен? Или с тази мисия?
— Ти ми кажи.
— Добре. Нищо.
— Опитай отново.
Чет помълча за момент, после каза:
— Мисля, че разбирам как работи параноичният ти ум. И ако трябва да съм честен, разбирам, че може да стигнеш до някои шантави и погрешни заключения. Но…
— Никакви „но“, Чет. Да не мислиш, че съм достатъчно тъп да повярвам, че двамата с Кейт бяхме помолени да се включим в тази мисия само защото сме перфектни за работата?
— Ти
— Да бе. Перфектност във всяко отношение.
Той ми зададе въпрос, който бих задал и аз самият:
— Ако наистина вярваш в онова, което намекваш, защо изобщо дойде тук?
— Защото, Чет, това е търбухът на звяра. И звярът си ти. А аз съм тук, за да говоря със звяра и ако се наложи, да го убия.
Той нямаше отговор на това.
— Когато изляза оттук, ще се свържеш с Лангли — посъветвах го. — И ще им кажеш, че сме разговаряли и че е по-добре да се приключи с този проблем.
Чет отново помълча.
— Ще предам разговора ни — каза накрая. — Но доколкото ми е известно, поканата към вас да участвате в мисията няма нищо общо със случилото се с Тед Наш. А с това, че сте добра стръв за Пантерата заради убийството на Лъва. Нищо повече или по-малко. Между другото, не обичам да ме заплашват — уведоми ме той.
— Не те заплашвам. А ти казвам, че надуша ли нещо гнило, или ако с Кейт стане нещо, си мъртъв.
Той започна леко да се вбесява и рязко отвърна:
— Ако с Кейт стане нещо, ще се погрижа същото да стане и с теб.
— Не и ако пръсна пръв шибаната ти глава.
Чет даде на заден и каза с овладян глас:
— Разбирам как можеш да стигнеш до подобно заключение… И знаеш ли какво? Може и да си прав. Но не мисля, че си. Но ако си прав, това няма нищо общо с мен. Не съм тук, за да уреждам сметки с теб или с жена ти. А да убия Булус ибн ал Дервиш. Аз не убивам американски граждани… е, с изключение на ал Дервиш.
— Радвам се да го чуя, Чет. И ако се измъкнеш оттук жив, това ще бъде, защото не съм те убил. Така че сметките са уредени. Кажи го на момчетата в Лангли.
Той кимна и каза:
— Трябва да пратя няколко шифрограми. Приключихме ли?
Обърнах се и излязох от микробуса.
