— А тъпаците си мислят, че сте като тях, свалят гарда и казват неща, които не бива да казват.
— Може би все още има стотина души в затвора заради тази грешка — отвърнах и добавих за г-н Бренър: — Както и неколцина мъртъвци.
— Не се и съмнявам — рече Бък. — Когато изникна идеята да ви поканим да дойдете в Йемен, се появиха известни съмнения, че не сте подходящ за работата. Натовариха ме да направя преценка на годността ви за това назначение и затова срещата ни в Ню Йорк имаше двойна цел.
— Не знаех, че е било интервю за работа — признах си.
Бък отново се усмихна и продължи:
— Уверих хората във Вашингтон, които ръководят мисията, че не само сте годен за задачата, но и че съм сигурен, че ще се окажете незаменим член на екипа и че с нетърпение очаквам да работя с вас.
— Благодаря, сър. Ще ви бъда вечно благодарен за тази възможност.
Мисля, че на Бък му писна да се усмихва на остроумията ми, защото каза:
— Докажете, че не съм сгрешил. Сега животът на всеки от екипа зависи от другарите му.
— Определено. — Между другото, кога смятаха да ми кажат
Бък се обърна към Кейт.
— Вие сте агент от кариерата на ФБР и щяхте да дойдете, ако ви беше наредено, но разбрах, че сте пожелали това назначение, а ентусиазмът и силният дух са незаменими.
Това е вярно, ако си мажоретка, но в този случай нещата бяха малко по-сложни и опасни от викането „Хайде, наш’те!“
Бък разбираше това.
— Досието ви говори само за себе си — продължи той. — В това число и отзивите за отличната ви работа в разследването на атентата срещу посолството в Дар ес Салаам. Знам също, че сте показали голям кураж и самообладание в престрелка и в моменти, когато изгледите за успех са били минимални.
За нейна чест, Кейт не каза нищо, дори не спомена типа, когото беше очистила със своя колт 45-и калибър. Бях сигурен обаче, че Бък вече знае това.
Бък отново насочи вниманието си към мен.
— Вие сте голям късметлия.
Значи това е причината да съм тук?
Усмивката отново се появи на лицето му.
— Между другото, накарахте ме да се замисля за някои възможни медицински приложения на ката. Може би когато приключим с тази работа, ще изследваме въпроса по-подробно? — предложи заговорнически.
Бренър се разсмя и предположих, че Бък е споделил с него някои мои остроумия от класната стая.
— Вие оживихте урока ми, господин Кори — призна Бък.
— Вашият урок, Бък, беше като каране на сърф без водата — отвърнах.
Всички се посмяха добре на това.
Бък погледна Кейт и каза:
— Избрали сте добре облеклото си, но ще ви трябва шал за главата.
И даже й беше донесъл. Подаде й хартиен пакет. Тя го отвори и извади дълъг черен шал.
— О, прекрасен е — възкликна Кейт. — Благодаря ви.
— Нарича се хиджаб — каза Бък. — Изработен е от много фин мохер и е от един магазин в Сана, казва се „Надежда в техните ръце“. Това е кооперация с идеална цел, продава ръчни изделия, изработени от жени от цялата страна. Всички постъпления отиват директно у производителите като помощ за тях и за децата им.
— Много мило — каза Кейт.
— Повечето посолства, работещи тук чужденци и туристи пазаруват оттам колкото се може по-често — уведоми ни Бък. — Качеството е добро, цените също. Както и делото.
Наистина.
— А на мен какво ми купихте? — попитах.
— Нищо. Ще ви дам обаче името на най-добрия магазин за джамбии в Сана.
— Благодаря. Забравих моята у дома.
Кейт омота шала около главата си. Бък се наведе към нея и й показа как да го увие така, че да остане дълга опашка, и я посъветва:
— Използвайте лявата си ръка, за да го държите пред лицето си.
— Обичаят ли е такъв? — попита тя.
— Не, така дясната ви ръка ще е свободна, за да използвате оръжието си.
Майтап? Не.
— Сана всъщност е доста безопасно място в сравнение с по-голямата част от страната — увери ни той. — Престъпността в града е много ниска и политическите или религиозни атаки срещу западняци са рядкост. Все пак се случват. Имаше няколко заговора срещу американското и британското посолство, така че трябва да сте нащрек, докато сте тук.
— Колко време ще останем в Сана? — попитах.
— Не съм сигурен.
— Знам, че сте уморени, но бихме желали да довършим разговора си вътре — каза Бренър.
Още беше мой ред да нося торбата с пистолетите. Върнахме се във фоайето и се качихме с асансьора до етажа, на който се намираше ОССИ — Отделът за съхраняване на секретна информация.
Сигурен бях, че именно в тази стая Бък ще спомене малкия и явно забравен факт, че двамата с Кейт не сме тук, за да открием Пантерата, а за да може Пантерата да открие нас.
ОССИ се намираше на третия и последен етаж и представляваше звуконепроницаемо помещение без прозорци, обшито с олово и криптонит или нещо подобно и недостъпно за насочени подслушвателни устройства и други видове електронни буболечки.
Половината от голямата слабо осветена зала беше заета от комуникационно и криптиращо оборудване, а другата половина, отделена с дебело стъкло — от работни станции и кръгла заседателна маса.
