— И двамата имате добро прикритие и основателни причини да сте тук — напомни ни Бък. — Джон се е върнал да продължи разследването около „Коул“. Вие сте назначена към новия ни Правен отдел. Не е необичайно съпруг и съпруга да се назначават заедно, когато това е възможно. Да се надяваме, че Ал Кайда няма да си помисли, че има нещо повече.
Кейт не беше особено убедена.
— Изглежда доста нагласено.
Бък мина на философска или може би метафорична вълна.
— Пантерата или лъвът знаят ли, че месото е примамка? — И отговори на собствения си риторичен въпрос: — Мисля, че знаят на някакво инстинктивно ниво. Нали сте гледали онези научнопопулярни филми, в които голямата котка приближава живата примамка, завързаната коза или агне? И как не се нахвърля върху жертвата. А дебне и приближава предпазливо. Важното обаче е, че го прави. Всеки път. Защо ли? Защото е гладна, защото е на върха на хранителната верига и защото е силна и уверена. — Замълча за момент. — И после попада в капана. Или умира.
— А какво става с козата? — поинтересувах се между другото.
— На кого му пука? — отвърна Бък. — Козите са заменяеми. Хората обаче не са. Винаги ще имате покритие — увери ни той. — И по-важното е, че и двамата можете да мислите за себе си и да се защитавате. За разлика от козите и агнетата.
Погледнах си часовника.
— Можем ли все още да хванем онзи самолет?
Бък прие думите ми като шега, усмихна се и не отговори.
— И двамата имате свобода да променяте окончателния план, ако смятате, че е прекалено рискован — каза ни Бренър.
Това се подразбираше. Освен това ми се струваше, че ЦРУ всъщност няма да има нищо против Пантерата да изяде козата, ако това означаваше, че ще попадне в ръцете им. Параноя? Може би. Но ние вече бяхме излъгани, а лъжите са като хлебарките — видиш ли една, значи има и други.
Бък продължи:
— Също като нас, хората на Ал Кайда в Йемен все още са малко. Имат около четиристотин-петстотин твърди членове. Разполагат обаче и с хиляди симпатизанти и активни поддръжници, в това число и в СПС, както вече казах, както и в армията, полицията, а може би и в правителството.
— А колко симпатизанти и поддръжници имаме ние? — поинтересувах се просто за информация.
— Двама — отвърна Бък. — Дамата, която върти магазина с ръчните изделия, и човекът, който ме подстригва. Макар че не съм съвсем сигурен за него.
Това беше добро, Бък.
— Но както ви казах в Ню Йорк, като цяло населението не е враждебно настроено към Запада или американците — продължи Бък. — Не можем обаче и да очакваме някаква помощ от обикновения гражданин, освен може би от някой евреин или християнин. Освен това някои племена могат да бъдат наети краткосрочно, с неизвестна крайна дата.
— Шейховете начело на племената са предимно клиенти на саудитските власти и уговорките с тях и плащането минават през саудитското кралско семейство — каза Бренър. — Саудитците са наши съюзници и ни помагат — освен в случаите, когато не го правят.
— Както казах в Ню Йорк в отговор на въпрос на Кейт, племената недолюбват Ал Кайда и чувството е взаимно — напомни ни Бък. — Някои от тях обаче от време на време приемат парите или услугите на Ал Кайда, така че не можем да им се доверяваме напълно.
— Имам чувството, че племената са част от плана — отбелязах.
— Няма как иначе — отвърна Бък. — Те контролират по-голямата част от страната.
— Това означава ли, че ще ходим в племенните територии? — попита Кейт.
— Такъв е планът — отвърна Бренър и обясни: — Силите за сигурност на правителството са най-силни в градовете, а ние не искаме да ни се пречкат, нито пък да започваме престрелки с Ал Кайда в сложна градска обстановка. Извън големите населени места можем да се възползваме от помощта на племената или поне от неутралитета им. Имаме също и голямото предимство на безпилотните самолети с техните ракети.
Ясно. Вече знаех, че играта ще се играе в Индианската територия, но все пак попитах:
— А откъде можем да сме сигурни, че Пантерата ще пожелае да се срещне с нас на наш терен?
— Не можем да сме сигурни — отвърна Бренър. — Но ако той иска да ви пипне, ще отиде там, където се намирате.
— Намираме се в Сана — напомних му.
— Както вече посочих, няма да останем тук — отвърна Бренър. — До двайсет и четири часа ще тръгнем по суша за Аден и с малко късмет ще си навлечем неприятности.
Идеята на Пол Бренър за късмет май се различаваше от моята.
— Не съм сигурен, че Пантерата лично ще поведе фронтална атака срещу конвоя ни — уведоми ни Бък. — Възможно е обаче да го направи. Възможно е също да заловим някой, който знае местоположението му.
Аха. Ти осигуряваш водата, аз — дъската.
— Освен това не знаем дали Пантерата ще иска да ви убие или да ви залови живи — продължи Бък и ненужно добави: — Убиването е по-лесно, но залавянето и на двама ви ще е истински удар за Ал Кайда и Пантерата. Голямо унижение за Съединените щати.
— Да не споменаваме, че ще бъде и голямо неудобство за мен и Кейт — отбелязах. — Разбирам, че сте премислили всичко, но не виждам никакъв оперативен план, основан на конкретна информация.
