Не успях да разпозная другите съкращения, но предположих, че са на нашите шофьори от БНС и на стрелците. Според Бренър никой от тях не беше нашият човек от ЦРУ, който искаше да остане неизвестен, докато не ни се разкрие. Управлението обожава секретността и драмите.
След това погледнах списъка на радиопозивните. На първа честота бяха повечето от хората, които фигурираха в списъка на сателитния телефон. Бък беше Първа чистка, Бренър — Втора чистка, а аз Трета. Кейт беше Четвърта и така нататък.
Втората честота трябваше да се използва от и за Командния център — американското посолство в Сана и хотел „Шератон“ в Аден, иначе казано — базите. Но както ни беше предупредил Бренър, обхватът беше малък, така че веднага щом излезехме от Сана, щяхме да изгубим връзка с посолството; същото се отнасяше и за хотела в Аден. Това можеше да е добре, тъй като началниците нямаше да ни седят на главите. Но можеше и да е зле, ако ни потрябва помощ.
След това Кейт ми показа как да препасвам колта, както и няколко трика с прицелването и стрелбата.
Сигурен съм, че оръжието събуди лоши спомени за момента, когато видя сметката на Тед. Всъщност, докато слизахме с асансьора, тя каза:
— Не сме работили с ЦРУ от онзи път.
— Аха. И какво се получи тогава?
Кейт не отговори, но след миг каза:
— Просто неприятна мисъл.
— Не я забравяй.
Тя кимна.
Срещнахме се с Бренър във фоайето и отидохме до джипа. Замо още чакаше зад волана. Казах, че искам да съм с пушката, така че Кейт и Бренър седнаха отзад и потеглихме.
— Няма да останем дълго в Сана — каза Бренър. — Няма да е зле обаче да получите обща представа за града, ако случайно стане нещо и се наложи да се задържим повечко време.
— Освен това искаме да видим дали някой няма да се опита да ни убие — напомних му.
— Да. Това също. Трябва да обявим гръмко присъствието ви в Сана.
— Може би с билборд?
Замо се разсмя.
— Значи затова спомена пред Мохамед, че днес ще посетим Стария град.
— Правилно.
Е, посмей само да ми кажеш, че не съм проницателен. Той обаче не го направи, така че продължих:
— Регистрирани сме в хотела за четири дни.
— Това обикновено означава един или два дни — уведоми ме Бренър и обясни: — Не бива да издаваме информация на йеменците.
— Ясно. — Както и на мен.
Докато се спускахме към Стария град, Бренър обяви:
— Сана е била основана от Сим, сина на Ной, след като водите на потопа се оттеглили.
Сигурно тогава градът е бил на първа линия на плажа.
— Местните твърдят, че Сана е най-древният обитаван град на света — продължи Бренър.
— Изумително — каза седящата до екскурзовода ни Кейт.
— Няма ли да обядваме? — поинтересувах се аз.
— Ще обядваме в Стария град — отвърна Бренър и посочи един ограден район отляво. — Това е новото британско посолство. Ако попаднете в сложна ситуация и не можете да стигнете до нашето посолство или то се намира под обстрел, британците ще ви пуснат.
— Ами ако те също са атакувани?
— Продължавате с план Б.
— Ясно. — План Б е да си целунеш задника за сбогом.
— Отдясно е хотел „Мьовенпик“, където също имате резервация. За объркване на врага — поясни Бренър.
Не толкова на врага, колкото на мен.
Освен това Бренър ни обясни:
— Хълмовете на изток, които можете да видите от стаята си, са добри места за атаки с ракети и миномети срещу американското и английското посолство, както и срещу Града на туристите и хотелите.
— Това го пишеше в брошурата на хотела.
Замо се разсмя отново. Този тип ми харесваше.
— През миналата година бяха осуетени шест заговора на Ал Кайда, сред които и един за засада на британския посланик, когато конвоят му излезе от посолството — продължи Бренър. — Друг предвиждаше вкарване на камион бомба през портала на американското посолство.
— Аз пък останах с впечатление, че районът е безопасен.
— Май казах, че е силно охраняван.
— Схванах. — Навремето имах подобен брокер на недвижими имоти.
— Колкото по на изток към Мариб отивате, толкова по-навътре навлизате в териториите на племената и Ал Кайда — осведоми ни г-н Бренър. Посочи един знак и продължи: — Пътят към град Мариб е станал много опасен и едноименната провинция като че ли е центърът на активността на Ал Кайда в Йемен.
— Чу ли за атаката на Ал Кайда в Мариб срещу инсталацията на „Хънт Ойл“? — попитах го.
— Чух.
— Бък спомена сутринта — казах на Кейт.
Бренър нямаше какво да каже по темата и продължихме мълчаливо. Запитах се дали няма да заминем за Мариб. Нищо чудно.
Бренър продължи запознаването ни със страната:
— Докато пътувате на юг към Аден, което ще стане скоро, за известно време ще бъдете в племенни територии. Когато приближите Аденския залив, отново попадате на територия на Ал Кайда, а също и на сепаратистите от Южен Йемен, които още се опитват да се отделят от Севера. — Инструктажът завърши с: — На запад, към брега на Червено море, пак има агенти на Ал Кайда, които действат заедно със сомалийските пирати.
Казано накратко, бунтовници на ал Хути на север, Ал Кайда на юг и изток, Ал Кайда и пирати на запад, сепаратисти на юг и племенни главатари насред всичко това. Не остава много място за къмпинг, планинарство и ветроходство.
