Егор зададе съвсем сериозно въпроса, но хирургът се засмя уморено. Наблюдаваха Герлинде от около двайсет минути на монитора на една от охранителните камери, обхващаща коридора на трета палуба, недалеч от мястото, където бяха спипали Анук. Възрастната дама, която точно днес на развиделяване се бе раздвижила, опипваше с кокалестите си пръсти сигурно за десети път стените на каютата, там, където тапетите поддаваха.
— Пет сутринта е, лудата няма ли нещо друго за правене? — попита Егор, докато Конрадин Франц се навеждаше до него над монитора. Дъхът му лъхаше на джин и ментови бонбони. Петдесет и шест годишният мъж, който обичаше да го наричат Доктора, въпреки че така и не бе завършил, избърса с опакото на ръката запотеното си чело.
— Ако скоро не се изнесе оттук, ще я метна на моята маса — подхвърли той, макар да бе повече от ясно, че днес не е в състояние да прави операции. Дори и ако си изпиеше дозата.
— Кога ще изхвърлим Тайо? — попита Егор, макар да знаеше отговора.
След обичайните процедури
Надписът, както и рушветът, който плащаха на пристанищните власти, бяха достатъчни никому да не хрумне идеята да хвърли поглед в контейнера, където черният атлет и бездруго бе напъхан с огромни усилия. Клиентите преди него бяха значително по-дребни и не толкова мускулести, така че не бе имало проблеми с транспортирането.
Неслучайно Тайо бе трикратен световен шампион в бягането на четиристотин метра. Бе пробягал разстоянието за по-малко от 43,20 секунди, което, за съжаление, не се оказа достатъчно бързо, за да се изплъзне на нигерийската букмейкърска мафия, на която бе обещал да манипулира бягането на Олимпийските летни игри. Бе обещал да се спъне малко преди финала.
Решаваща подробност, която той забрави, обхванат от състезателната треска, поради което кланът, заложил на „погрешния кон“, изгуби много пари. Пари, които сега искаха да си върнат от Тайо. От снимков доказателствен материал ставаше ясно, че никак не се церемоняха при прибирането им. На един наркодилър бяха извадили дясното око с тирбушон, понеже си бе присвоил дванайсет долара. На Тайо нямаше да му се размине толкова леко. Дължеше им дванайсет милиона.
След продажбата на колите си, на жилището си и след закриването на всичките си банкови сметки (Тайо печелеше много добре и от договори за реклама) събра достатъчно, за да върне една трета от парите на мафията. Или да изчезне с четири милиона долара. Тайо се реши на последното и се качи на
— Време е да се обърнем към него с новото му име — каза хирургът.
Егор кимна, макар и против волята си. От всички предложения в списъка клиентът им се спря точно на името
Ангажиментът му бе приключил. Бе докарал Мартин Шварц на борда и се бе погрижил кризата да бъде преодоляна. Съдбата на Анук му бе безразлична. Така и не успя да си обясни случая. Честно казано, никога не бе предполагал, че това разнебитено ченге действително ще изкара нещо, което си струва, на дневна светлина. Всъщност Щварц трябваше да бъде жертвеният агнец. Той или Бонхьофер, нищо неподозиращият глупак, който така и не схвана какво точно се извършва на кораба му. Преди, както и сега, капитанът си мислеше, че става въпрос за спасяването на сделката с чилийския инвеститор. А Егор никога не бе смятал да продаде кораба си. Винсенте Рохас и безполезните му адвокати бяха на борда само за да потвърдят слуховете за прехвърлянето и да вдигнат борсовия курс на компанията.
— Просто да полудееш! — изрева Доктора, откъсвайки Егор от мислите му. Той така удари по масата, че мониторът се разклати.
— Млъквай! — заповяда му Егор, макар че нямаше как Герлинде да ги чуе. Тя бе само на десетина метра от тях, но помещенията на междинната палуба бяха напълно шумоизолирани. И на него му се крещеше. Беше отчайващо.
В последния момент с всички усилия успяха да предотвратят разкриването на дейността си, а сега старата вещица отново можеше да създаде проблеми и да възпрепятства разтоварването на клиента.
