Пентаграм полностью

Неслучайно хиляди талантливи писатели, художници и кинодейци изградиха внушителни визии на такова мрачно бъдно, като едва не го узакониха. Но това на практика не е нищо повече от едно отреагиране на Изкуството, каквото то е правило през цялата човешка история! Сигурен съм, че фантастиката би трябвало да отиде по-нататък и да не забравя пионерското си проникване в територията на същински новото.

Сега истинската интелектуална сила и смелост на плодотворния талант се концентрират в търсенето на формите за изхода. Храбростта е да допуснеш, че Човешкият дух може да намери пътя си към по-високото ниво; интелектът е да го разбереш, а пък дарбата – да го защитиш художествено.

Без готови идеологии, митологеми или религиозни догми! Говоря за решението на задачата, наречена Кризисно Съвремие. Решение, което ще доведе до по-висше състояние на ЧоВечността и Човечеството…

Да, аз обичам да чета и искам да пиша истории, посветени на това търсене. Произведения, които със своята художественост и моделираща мощ ще защитават нови светове от този вид. Проза, поезия, изобразително изкуство, филми, музика, статии, дискусии… Убеден съм, че подобен прогрес може да се реализира основно по два начина:

1. Чрез сюжетите за съдби на хора и общества, дирещи изхода от кризата на днешния ни свят; чрез образите на учени и мислители, напипващи в мрака на неизвестното пътища към вече описаната цел; чрез приключенията на личности, въвлечени в тоя спирален процес и постепенно разбиращи смисъла му.

И 2. Чрез изграждането на герои и по-големи групи, възникнали в нашето съвремие, но носещи белезите на новото – вътрешната свобода в клетката на социалната несвобода – без ескапизъм, без фанатизъм или аскетизъм. Чрез технологии, които водят до освобождаване от опредметяването и разкриват етическите и интелектуалните ресурси на ЧоВечното. Чрез непротиворечиви, реалистично обрисувани общества на бъдещето, където всяка личност е пълноценно разгърната и осъществена, без да бъде зависима или притежавана от друга. Посредством фентъзи или пък алтернативни светове, в които това условие е постигнато.

Александър: Ще ни кажеш ли тогава кои са твоите най, ама най-любими герои от Н. В. Фантастиката?

Атанас: От Стругацки – Румата Есторски в „Трудно е да бъдеш бог“ и техният човек на бъдещето Горбовски; после от Ефремов – Дар Ветер и Фай Родис от романите му за тъй далечното бъдно; ученият Симагин от трилогията на Вячеслав Рибаков (ей, да не се бърка с писателя реалист Анатолий Рибаков!)… Ще продължа моя почетен списък с Олми от „Вечност“ на Беър; с Тенайн, подвизаващ се в Стърджъновата новела „Уменията на Ксанаду“; и с Безсмъртния на Зелазни… В този дух не бих желал да пропусна певицата Марта Матева, създадена от Величка Настрадинова.

Александър: Ти имаш подчертан вкус към т.нар. езиково инженерство, чиито словосъчетания понякога са извънредно любопитни – да речем, заглавието ти „Мигновечност“. Искам сега да ни подбереш един букет от такива твои образци, става ли?

Атанас: Макар в Полуречника ми (попълван повече от 25 години) 600-те думи да са групирани по азбучен ред, всъщност те са от най-различни породи – пряко-сатирични, интелектуално-научни, гротесково-абсурдистки. Ето ви по седем от трите упоменати вида.

А. Сатирични: бюрокраста, командиригент, безграмотане, кретендент, далаверност и накрая нещичко за нашего брата фантаста – въображаба.

Б. Интелектуални: сладкоумен, въобщество, антилигенция, анатематика, жертворчество, икономистика и демонокрация.

В. Абсурдистки: стоматологика, съораженен, абракадарба, арбитурчин, възхимущение, организадник и чукундуравенство.

От дъжд на вятър от такива на словеса съставям цветисти изречения. Като например: „Той я гробичаше егоистински“.

Александър: Някои хора твърдят, че фантастична (като жанр де) поезия изобщо не съществува… докато противниците им са точно на обратното мнение. Ти как гледаш на този стихотворчески казус?

Атанас: Няма казус. Бъркотията идва от факта, че голямата поезия има изключително сродство с въображението. На подобен въпрос аз винаги отговарям с перифразата по Клаузевиц: „Фантастиката е продължение на поезията с други средства“. Стиховете „своеволно“ сглобяват късове от пространството и времето в съседни редове, без да им трябват звездолети и хрономашини – тоест без да се мотивират преходите и скоковете, както правят фантастите.

Моя любима поетеса е Емили Дикинсън и нейно стихотворение ще можете да прочетете в бъдещия ми роман – всеки ред е заглавие на една част от историята ми:

1. Аз обитавам Вероятността

2. По-хубава къща от Прозата

3. Със по-многобройни врати

4. И по-широки прозорци

5. Тук стаите са като кедри

6. А работата ми е тая

7. Да разперя тесните си ръце

8. И да прибера рая

Как би било възможно туй, ако фантастиката и поезията не представляваха някакво цяло?

Александър: Българският фантаст интересува ли се от своя народ, или минава встрани от болките и радостите му?