Тази фантастика съответно формира своите привърженици. Вероятно българският фендъм окончателно ще изпадне до нивото на световния – конвенти, където главният гъдел е в това да си пиеш бирата със себеподобни четящи и „кефещи се“ от същите книги и герои. И да бъдеш скрит под полата на феодалната си баба… Иначе нито дума за реалния свят навън, за неговите разтърсващи изменения!
Кой знае, дано не съм прав.
О, вие, които разгърнете страниците на тази книга, „всякие житейские попечения“ отложете, както е казано в молитвата. Защото Атанас П. Славов ще ви поведе по пътища, които само той знае и никой още дори не е подозирал за съществуването им. Може да ви качи на колеоптера на Уилмър Бърди и да принуди по-нервозните да се стреснат и да захванат да хълцат. Вие нали не сте нервозни? Продължавайте смело, Атанас е отличен водач, той няма да ви изостави насред Пентаграма, за да се видите в чудо и да впрегнете всичките си мисловни и телесни енергии, та дано избегнете страховития М-зог и ужасяващия му господар Ро-гоз. Е, стреснахте ли се? Ами! Как ли не! Пък и да бяхте се ужасили, пак няма да изостанете от водителя Атанас, защото той ви примамва към други светове. Искате ли феести? „Тук дават феести“ – шепне съблазнително вашият предводител.
И ви подарява той колчан с хладни кристални стрели, летяща вибраена, песни от сандинските празници и хиляди неуловими отблясъци, изменчиви и дъгоцветни, родени от хроноафазията на… о, може би… от вашата?
Атанас П. Славов е изтънчен, дискретен, той няма да се опита да ви се натрапи или да засегне вашата чувствителност с понякога твърде особения си поглед върху нещата. Той просто благоволява да ви вземе за спътник, както е направил с Георги Арнаудов, за да стъпите заедно върху живите тъмночервени плочи, които водят през виолетови гори към непонятното отдалечаване на деинорите, към неразгадаемото черно съоръжение – извор на сияйната река, която тече отвъд света, към КАЙ – безкрая, дето се покои Всемирът.
Наистина безграничен поглед има Атанас П. Славов и чувството за всеопрощение на по-висшия. Пленителни са неговите пейзажи, неговите персонажи със звънки имена – Ден Сир, Зун Себенера, Дан Саминик…
От Атанас П. Славов може да очаквате всичко, дори безпощаден анализ на човешкото общество – едно огромно поле на незрима война – непрекъснато взаимно изтласкване на няколко мегакорпорации с техните неизброими и неизмерно сложни за бедните земни жители интереси. И всичко това от гледната точка на висшите прилича на една дархианска игра, където между двама съюзници се сключват съюзи срещу трети, без това да подобри техните взаимоотношения.
Сложно ли стана? Спокойно. Атанас П. Славов ви го разяснява на добър български език, интересно, с виртуозни преплитания на заключенията на дархианската психономия и човешката представа за същината на света, която е в състояние да повлияе дори на дархиански космодор.
