— Имам предвид човек, който умее добре да стреля в тила от двайсет метра. Който е да е той — не е задължително да е същият, за когото пишат вестниците.
— И от каква гледна точка ви интересува този човек? — лениво попита Кабанов. — Искате да напишете биографична книга за него ли? Да снимате художествен сериал за телевизията?
— Искам да му предложа работа по специалността — спокойно отвърна Сайнес. — Добре заплатена работа.
— Аз не ръководя бюро за наемане на кадри. Аз търгувам с печатарско оборудване. За да наемете на работа човека, който ви е необходим, не се нуждаете от моето посредничество.
— Напротив, Виталий Николаевич, напротив — възрази Сайнес, — вашето посредничество ми е много необходимо. Аз не мога да намеря такъв човек. А вие можете.
— Откъде ви хрумна това?
— Каза ми го приятелят, който ми даде вашия телефонен номер. Той ми гарантира, че непременно ще ми помогнете.
— Но този човек повече от месец е издирван от милицията. Нали разбирате, че моите възможности са несъизмерими с онова, което може милицията. И щом те и до днес не са го намерили, то аз…
— Но аз не настоявам човекът да бъде именно той. Напълно ще ме задоволи всеки друг, но от същата класа. Намерете ми такъв човек, Виталий Николаевич, и ще получите своята комисионна.
— Никак не съм сигурен, че ще мога да го направя — сви рамене Кабанов. — А аз никога не давам твърди обещания, ако не съм сигурен, че ще мога да ги изпълня. Може би ще бъде по-умно да се обърнете към другиго, към човек, който определено ще може да ви помогне.
— Обръщам се към вас, защото Трофим е сигурен във вашите възможности. Той знае, че това е по силите ви. Знае също, че никой друг не би се справил по-добре от вас.
— Трофим не може да бъде сигурен в това — възрази Кабанов. — Просто защото аз никога не съм получавал подобни молби. Нищо не мога да ви обещая. Добре си помислете по този въпрос.
— Виталий Николаевич, вие сте си спечелили прякора Локомотива именно защото можете да свършите всякаква, дори и най-безнадеждната работа. Много разчитам на вас.
— И в какъв срок разчитате да получите резултата?
— Седмица. Най-много — десет дни.
— Тоест искате аз да свърша за десет дни това, което цялата милиция не можа да свърши за цял месец? Притежавате завиден оптимизъм, Виталий Василиевич.
— Не ме разбрахте. Аз искам за десет дни, а още по-добре — за седмица — този човек да изпълни поръчката. Колко време ще го търсите вие — пет минути или девет денонощия и половина — това не ме интересува. Днес е сряда, пети април. До следващия петък, тоест до четиринайсети, поръчката трябва да бъде изпълнена. Но ще бъде по-добре тя да бъде изпълнена още до вторник. И именно вие ще предадете поръчката на този човек. Аз не смятам да влизам в контакт с него.
— Не мога да поема подобен ангажимент — поклати глава Кабанов. — Това е прекалено голям риск. Ако се случи нещо неприятно, аз ще изляза виновен. Вие няма да хукнете да ме защитавате, нали?
— Естествено — надуто изхъмка гостът. — Всеки има своя риск и своите доходи. И тъй, Виталий Николаевич, моята поръчка е следната: мъж и жена, едностаен апартамент на третия етаж в четвъртия вход на блока, където се намира магазин „Даровете на океана“. В Москва има само един такъв магазин, не може да стане грешка. Собственичката на апартамента и госта й — очевидно неин любовник.
„Не назовава нито имената, нито адреса — помисли си Кабанов. — Страх ли го е? Или не ги знае? Ако се съди по това колко настойчиво изложи молбата си, той не се страхува почти от нищо в този живот, освен може би от онази двойка в едностайния апартамент. Явно има зад гърба си високи постове и могъщи сили. Опасно е човек да си има работа с него, ох, опасно е! Ала тройно по-опасно е да откажеш на Трофим. По дяволите, как можах да се натреса в такова нещо!“
Той мълчаливо изчака Лариса да сервира второто, като използва тази пауза, за да обмисли ситуацията. Гостът, напротив, не прояви никакви признаци на напрежение. Впечатлението, което той бе създал у Кабанов в началото, се оказа измамно. Кой знае защо, Виталий Николаевич изведнъж се запита откъде ли всъщност Трофим може да знае със сигурност, че Локомотива е в състояние да изпълни такава молба. Дали Трофим вярва безпрекословно в неговото могъщество и деловите му способности? Или е надушил отнякъде за снайпериста, който бе дошъл при Кабанов да предложи услугите си и с когото Локомотива си бе направил майтап, като му бе казал, че правото на скъпи поръчки трябва да се заслужи със солидна репутация на човек, който не допуска грешки и винаги стреля точно? Ако е така, кой се е изтървал? Въпросът се стори на Кабанов безсмислен, защото за снайпериста знаеха само двама: самият той и Генадий. Нима Генка служи на двама господари? Ах, подлецът! Впрочем не е възможно да го изобличи в това, камо ли да го упрекне. Защото той е пропял не пред милицията, а пред самия Трофим, мастития и закоравял мафиот, на когото е достатъчно да му хрумне — и ти си вече труп, лежиш си и бавно изстиваш.
