Погледнах го изпод мигли, докато другата ми ръка се спусна към ципа му. Свалих го внимателно и промуших ръка в гащите му в търсене на единственото нещо, което щеше да го разсее. Погалих го няколко пъти, той изстена дълбоко, а пенисът му изскочи напред. Лицето му не разкриваше никаква емоция, беше напълно невъзмутим, докато продължаваше да опъва от цигарата си. Стиснах ръката си в юмрук и започнах да я плъзгам нагоре-надолу по пениса му, а необрязаната кожа покриваше главичката му и отново я откриваше с всяко прецизно движение.
Навлажних устни и отворих устата си широко, дразнейки с език долната част на пениса му, преди да го поема изцяло в устата си. Имаше солен и горчив вкус и трябваше да се окуражавам умствено, за да не спра.
„Хайде. Можеш да се справиш. Какво е една малка свирка? Страхотна си, малката.“
Ъх. Прякорът, който ми беше измислил Дорнан, в собственото ми съзнание, докато се окуражавах мислено, изобщо не беше нормално. Не знаех дали да се смея, или да плача, но нито едно от двете нямаше да е присъщо за лоялната клубна курва, затова притъпих всички чувства, както бях притъпила рефлекса си за повдигане, щом го поех в гърлото си.
Свободната му ръка сграбчи косата ми в юмрук, когато го поех по-навътре, и изсумтя задоволително.
— Милостиви боже — изстена, ниско и дрезгаво, — лапаш като порнозвезда.
Запърхах с мигли насреща му, продължавайки да го обработвам с уста и ръка, докато мислите ми бяха на друго място.
Усетих как се отпуска малко по малко, коленете му се разтвориха още, напрежението му намаля, и той се отпусна назад в стола, премигвайки бавно и доволно.
— Най-добре да не ме лъжеш за снощи — каза, и останах изумена, че можеше да приказва, докато му правех всичко това. Приех го като лично предизвикателство и го засмуках и стиснах по-усърдно, опитвайки се да го докарам до ръба.
Пръстите му опъваха косата ми болезнено и аз се въздържах да не избутам ръката му, когато безброй косми се измъкнаха болезнено от скалпа ми.
— Говориш за война в пълни мащаби, Сами.
Повдигнах глава, за да отговоря, но той опъна косата ми.
— Казал ли съм, че можеш да мърдаш, кучко? — попита яростно, натискайки лицето ми към пениса си с такава мощ, че започнах да се давя. Когато видя това, отпусна ръцете си и ме остави да се отдръпна леко. — Убивал съм и за по-малко — продължи да говори, докато аз си взех поука и продължих да го обработвам с уста. — Много по-малко.
Не получих никакво предупреждение, че ще свърши само секунди след като изрече думите си, като изключим пулсирането в долната част на пениса му и факта, че беше застинал на място, а в същото време пръстите му се впиваха в скалпа ми. Спермата се разля по езика и гърлото ми и с няколко пулса той напълни устата ми, изпразвайки се напълно.
Замислих се за Майкъл, невинният млад мъж, който Дорнан беше застрелял в пристъп на ревност и страст, и преглътнах.
— Знам — отвърнах, като изтрих уста с опакото на ръката си и се отдръпнах назад.
Той въздъхна тежко и притисна дланта си към лицето ми, докато се изправяше. Схванах намека и се отместих от пътя му, когато се отправи към банята и затвори вратата след себе си, а по вените ми изведнъж забушува ярост. „Задник.“
Отчаяно копнеех да се изжабуря с вода за уста, но можех да чуя течащата вода в банята и знаех, че Дорнан нямаше да е много впечатлен. Огледах стаята, търсейки нещо — каквото и да е, с което да премахна гадния вкус в устата си. Погледът ми попадна върху шкафчето, където знаех, че Дорнан криеше скъпите си питиета.
Отворих вратичката тихо и затършувах из прилежно прибраните кожени якета и обувки. Беше анален в повече от един смисъл. Засмях се на собствената си глупава шега, избутвайки един сак и ботуши настрани, докато най-после не усетих студено стъкло под пръстите си. Сграбчих бутилката и я издърпах, разкривайки един литър неотворено, четиридесетгодишно уиски.
Сантименталният му кучи син. Спомнях си точно кога беше получил бутилката, няколко седмици преди всичко да се прецака и едва да загина. Баща ми му я беше подарил за рождения ден. Защо я беше запазил след смъртта на баща ми, си оставаше загадка за мен, но при всички случаи бутилката му навяваше доста болезнени спомени.
Дам. Щеше да свърши работа.
Развих капачката, разкъсвайки четиридесетгодишната опаковка, хвърлих я на земята, затворих шкафа и се настаних в средата на леглото, отпивайки голяма, изгаряща глътка от уискито.
Когато Дорнан излезе от банята петнадесет минути по-късно, даже не си направих труда да скрия безценния алкохол в ръката ми.
Може би бях уморена.
Или може би, точно сега, просто не ми пукаше.
Беше гол, като изключим бялата хавлия около кръста му, чиито цвят беше твърде невинен за кръвта, която беше пролял през годините. Трябваше да е черна, или може би пурпурночервена. В очите му проблясна гняв, когато видя бутилката в ръката ми.
