Загледах отражението си в огледалото. Напоследък не бях виждала много слънце и старателно придобитият ми златист тен от безкрайните часове в солариума и после около басейна в Тайланд беше започнал да избледнява значително. Под очите си имах черни кръгове, които нямаше да се покрият и с лопати коректор, лицето ми беше измършавяло и изпито, а скулите ми бяха изпъкнали болезнено. Пуснах хавлията на пода и продължих да се изучавам. Лявата ми гърда изглеждаше ужасно, покрита с грозни червени белези от захапката, която беше пронизала бледата ми кожа над и под зърното ми. Ребрата и ключиците ми бяха изпъкнали повече от обичайното.
Сякаш умирах… малко по малко, парче по парче.
Изгаряща, разчупена, разбита от тежестта на лъжите ми —
Провесих глава, въздъхнах дрезгаво и се хванах за плота пред мен. Поне едно нещо по тялото ми изглеждаше добре — прекрасната татуировка на Елиът, чиито яркочервени, черни и тюркоазени нюанси се извиваха нагоре от бедрото към хълбока ми. Загледах се в ярките цветове за няколко мига, след което повдигнах кърпата от земята, загърнах тялото си, и излизайки от банята, се отправих към спалнята.
Бях на път да пусна хавлията и да се пресегна за чист чифт бельо, когато го забелязах да стои на прага с отегчено и леко раздразнено изражение. Подскочих стреснато и за малко не изтървах хавлията.
— Господи, не чукаш ли? — попитах по-грубо, отколкото исках да прозвучи.
Джейс се усмихна, скръсти ръце пред гърдите си и затвори вратата с крак.
— Утре заминаваме на малко пътешествие. Незнайно защо татко настоява да ни придружиш.
Извадих чифт черни бикини и сутиен от отворения си куфар.
— Би ли бил така добър? — попитах, правейки въртеливо движение с пръста си. Той се подчини, обръщайки се с лице към стената, за да мога да се облека на спокойствие. Хвърлих хавлията на леглото върху новите петна кръв, които бяха нашарили средата на матрака, издърпах бикините си нагоре и нагласих сутиена върху гърдите си. Оставих го незакопчан и заприпках на пръсти към Джейс, който изучаваше стената пред него. Потърках рамото му с моето, за да привлека вниманието му и се обърнах с гръб към него.
— Би ли ме закопчал? — попитах през рамо.
Искаше да ми се сърди? Нямах нищо против. Щях да му отвърна със същото. Двама можеха да играят тази игра, и изглежда ролята ми на девойка в беда му беше омръзнала. Сега щях да бъда кучката в черна дантела. Нека видим дали ще му хареса.
Издаде звук, който звучеше като „хмм“ и за момент се зачудих дали ще ми помогне. Но не след дълго усетих допир от топли пръсти по гърба ми, които накараха тялото ми да настръхне. Прехапах устни, застинала на място, докато той бавно и внимателно закопчаваше сутиена ми. Когато приключи постави пръстите си на раменете ми и ме завъртя към него. Пронизителният му поглед се спусна надолу и нагоре по тялото ми, след което се втренчи в лицето ми. Докосна с палец нежната кожа под лявото ми око.
— Господи, момиче! Кога си спала за последно? — премести хватката си около кльощавата ми китка и я повдигна пред лицето ми. — Кога си яла за последно?
Отстъпи назад и ме заоглежда цялата, но този път без капка желание и страст в изражението. Този път беше загрижен.
— Изглеждаш ужасно, Сами — каза сериозно.
Присвих рамене.
— Добре съм. — Но не бях. Животът в клуба беше изсмукал всяка частица щастие — и телесна мазнина — която притежавах.
— Нищо чудно, че не можеш да се пазиш от него — промърмори той.
Застинах на място, а по гърба ми плъзнаха тръпки от срам.
— Какво?
— О, хайде — отвърна той. — През три стаи мога да го чуя как те бие. Или каквото и да е това, което правите двамата тук. — Потръпна, когато го изрече и изведнъж някаква мисъл сякаш го осени. — О, божичко, нали не си някое от онези момичета, на които им харесва да ги пребиват? Моля те, кажи ми, че не си от онези шибани подчинени.
Засмях се горчиво и се отдръпнах назад, за да си взема чисти дрехи от куфара.
— Благодаря ти за загрижеността, но не, не съм едно от онези момичета.
— Сигурна ли си? — попита, почесвайки се по главата. — Защото в крайна сметка те беше завързал…
— Откъде знаеш? — прекъснах го, като издърпах една черна лятна рокля от куфара си и я разтеглих през глава. Може и да ми беше помогнал, когато Дорнан ме промуши, но се бе появил след като се бях освободила. — Да не ни шпионираш?
— О, да — каза саркастично, пронизвайки ме с поглед. — Шпионирам баща си и малката му робиня. Не ставай смешна.
Нахлузих роклята и я пригладих по тялото си, преструвайки се, че думата робиня не ме изгаряше цялата.
— Изглежда винаги успяваш да ме откриеш в най-подходящото време — отвърнах, като присвих рамене в небрежен жест. Извадих четката от куфара си и започнах да разресвам тъмната си, заплетена коса, когато ме сграбчи за рамото и ме обърна към него.
— Не съм казвал, че не те държа под око — каза тихо.
Изгледах го продължително.
— Мога да се грижа за себе си — отвърнах тихо, но в твърдението ми нямаше и грам убеждение.
— Разбира се — каза неохотно и ме пусна.
Отправи се към вратата, сякаш си тръгваше.
