Очите ми ме предадоха. Аз, момичето, което не плачеше, сега проливаше сълзи като реки, които се стичаха по лицето й. Сигурно изглеждах потресаващо.
— Джейсън — задавих се.
— Кажи ми — настоя той, с разширени, шокирани очи и треперещи ръце. — Кажи ми истината.
Не можех. Не можех да го направя.
— Направи ми татус — излъгах и преглътнах измъчено. — Така се запознахме.
Красивото лице на Джейс се изкриви от болка и отчаяние.
— Лъжеш — изкрещя и ме хвърли към паркинга. Тупнах на земята, усещайки сблъсъка с твърдия асфалт с главата и дупето си. Привидяха ми се звезди, когато възседна бедрата ми и вдигна тениската ми рязко нагоре.
— Недей! — замолих, опитвайки се да избутам ръцете му. Без да ми обръща внимание, той се смъкна надолу, очите му бяха толкова близо до разголената ми кожа, а изкуствената светлина от лампата толкова ярка, че се чувствах така, сякаш бях разперена гола пред него, с всичките ми тайни и лъжи на показ.
Стиснах очи и изхлипах, когато усетих топлия му дъх на бедрото си. Изревах, когато прокара треперещите си пръсти по седемте грозни белега, които на практика бяха незабележими, освен ако не се взираш за тях.
Вече ми беше пределно ясно какво виждаше той и какво знаеше.
Отворих очи, когато чух как започна да се дави, опитвайки се да си поеме въздух. Отдръпна се от мен и се облегна назад на ръцете си, изпаднал в шок. В очите му имаше сълзи.
— Истина ли е? — попита унесено и не знаех дали питаше мен, или нощта, която се беше спуснала около нас. — Мислех, че си мъртва — каза ми невярващо и изведнъж отново се беше превърнал в уплашеното малко момче.
Не можех да мисля. Не можех да говоря. Бях напълно онемяла. Какво се очакваше да кажа?
— Какво, по дяволите, правиш тук? — попита. — Истинска ли си даже?
Не можех да продумам, ужасена, че ако потвърдях подозренията му, щеше да ме убие.
— Отговори ми! — изкрещя, като се наведе към мен и ме разтресе за раменете.
Бях толкова уплашена.
— Ще ме застреляш ли? — попитах тихо. — Или ще кажеш на баща си какво съм извършила?
Бях се примирила с каквато и съдба да ми беше отредил. Най-малкото заслужаваше поне този избор.
Изглеждаше шокиран.
— Обещавам да не те убивам, ако ми кажеш какво си направила. Какво правиш тук? — отново повтори фразата, която разкъсваше сърцето ми. — Наистина ли си ти? — Поклати бавно глава изумено. — Мислех, че си мъртва.
— Убих братята ти — прошепнах най-накрая и обезумяла не можех да спра думите, които се изливаха през устата ми. — Отрових Чад. Придържах пакетче с отровен кокаин под носа на Макси, докато не предозира. Аз поставих бомбите в моторите, които убиха другите двама. — Поех си дълбоко въздух и започнах да ридая отново. Не можех да го погледна отново, затова вдигнах очи към небето.
Той пусна раменете ми и постави ръцете си от двете страни на лицето ми, подканвайки ме да се надигна от земята, към която ме беше притиснал.
— Джулиет — прошепна и начинът, по който каза името ми, истинското ми име, накара душата ми да се разпали.
— Не съжалявам — изревах инатливо и го погледнах в очите. — След това, което ми причиниха… нито един от тях не страда достатъчно.
Ръцете му ме стиснаха по-силно, когато затворих очи.
Това беше. Щеше да ми прекърши врата.
Цялото ми тяло потрепери, когато усетих устните му върху своите да ме целуват с такъв плам, че можехме да осветим и небето над нас. Не можех да направя друго, освен да отвърна на целувката, докато в един-единствен миг тялото ми успя да предаде копнежа и отчаянието, които бях таила в себе си през последните шест години.
Да целувам Джейсън Рос отново беше по-хубаво, отколкото си бях представяла, че ще бъде. Ръцете му се плъзнаха към бедрата ми и той ме придърпа по-близо, като се притисна в мен, карайки сърцата ни да затуптят учестено в унисон.
И ако кажех, че ми се искаше този момент да се развие по друг начин, щях да излъжа. Защото краят винаги щеше да бъде един и същ — грандиозна гибел. Винаги щеше да разбере коя бях в действителност. Че стоях пред него жива и здрава и изпълнявах отмъщението си. Не предполагах, че ще се досети толкова рано, но беше умен и аз го бях подценила.
— Божичко — прошепна измежду жадните целувки, — Джулз, ти си тук. Ти си тук. — Топлите му ръце се спуснаха по разголения ми стомах, докато тениската ми висеше отстрани, разкъсана на две само преди няколко мига от него в желанието си да докосва всяка открита част от тялото ми. Беше по-скоро отчаян, отколкото сексуален акт, с който молеше да разбере дали всичко това бе истина.
Най-накрая се откъсна от мен и видях, че и в неговите очи блестяха сълзи.
— Няма да те убивам — каза дрезгаво. — За какъв ме мислиш?
Отдръпнах се леко, усещайки огнени пламъци навсякъде по кожата си, където ме бе докосвал.
— Мисля те за син на Дорнан — отвърнах печално. — А ти току-що целуна момичето, което ще го убие.
Погледът му се спусна от очите към устните ми и той се притисна отново към мен и ме зацелува страстно. Бях объркана, но не се противях. Преди няколко минути беше направо бесен. Нямаше ли да ме убие заради нещата, които бях извършила?
