Присъствието на Илия веднага бе забелязано от съседите. Хората започнаха да говорят, че вдовицата е прибрала някакъв чужденец в доми си, без да зачита паметта на мъжа си, който бе загинал като герой, опитвайки се да открие нови търговски пътища за своята страна.
Когато слуховете достигнаха до вдовицата, тя обясни, че мъжът е израилски пророк, когото открила полумъртъв от глад и жажда. И тогава се разпространи новината, че някакъв израилски пророк, преследван от Иезавел, се укрива в града. Бе избрана комисия, която отиде при върховния жрец.
— Доведете ми чужденеца — нареди той.
Така и направиха. Още същия следобед изправиха Илия пред човека, който заедно с градоначалника и коменданта следеше всичко, което ставаше в Акбар.
— Какво търсиш тук? — попита го той. — Не разбираш ли, че си враг на страната ни?
— Години наред търгувах с Ливан. Уважавам неговия народ и зачитам обичаите му. Озовах се тук, защото съм преследван в Израил.
— Знам коя е причината — рече жрецът. — Една жена ли те накара да избягаш?
— Мисля, че тази жена е най-красивото създание, което съм виждал в живота си, макар че стоях пред нея само няколко минути. Но сърцето й е от камък, а зад зелените й очи се крие враг, който иска да унищожи страната ми. Не съм избягал, само изчаквам сгоден случай, за да се върна.
Жрецът се разсмя.
— Ако ще чакаш сгоден случай да се върнеш, тогава свикни с мисълта, че ще останеш в Акбар до края на живота си. Ние не воюваме с нито една държава. Единственото, което искаме, е истинската вяра да се разпростре с мирни средства из целия свят. Не искаме да повтаряме жестокостите, които вие извършихте, когато превзехте ханаанската земя.
— Нима да избиваш пророци е мирно средство?
— След като бъде отсечена главата на чудовището, то престава да съществува. Няколко души ще умрат, но религиозните войни ще бъдат избегнати завинаги. Освен това търговците ми казаха, че някакъв пророк на име Илия причинил всичко това, а после избягал.
Жрецът прикова поглед в него, преди да продължи:
— Някакъв мъж, който много приличал на теб.
— Аз съм този мъж — отговори Илия.
— Чудесно! Бъди добре дошъл в Акбар. Когато ни потрябва някаква услуга от Иезавел, ще платим с главата ти — най-ценната монета, с която разполагаме. А дотогава си потърси работа и виж как можеш да си изкарваш хляба, защото тук няма място за пророци.
Илия тръгна към вратата, когато жрецът добави:
— Излиза, че една сидонска девойка е по-могъща от твоя Един Бог. Тя успя да издигне капище на Ваал и сега вашите жреци коленичат там.
— Ще стане така, както е писано от Господ — отвърна пророкът. — Понякога в живота ни се случват нещастия, които не можем да избегнем. Но все има някаква причина, за да ни се случват.
— Каква причина?
— Това е въпрос, на който не можем да отговорим преди изпитанията, нито пък по време на тях. Едва когато ги преодолеем, разбираме защо са се появили в живота ни.
Веднага след като Илия излезе, жрецът събра комисията от граждани, които го бяха потърсили сутринта, и им каза:
— Не се тревожете. Традицията повелява да даваме подслон на чужденците. Освен това той е в ръцете ни и ние можем да следим всяка негова крачка. Най-добрият начин да опознаеш и да унищожиш врага си е да се престориш, че си му приятел. Когато му дойде времето, ще го предадем на Иезавел и в замяна градът ни ще получи злато и богати дарове. А дотогава ще узнаем как да унищожим идеите му, тъй като засега знаем само как да унищожим тялото му.
И макар че Илия се кланяше на Единия Бог и бе враг на принцесата, жрецът настоя правото на подслон да бъде спазено. Старата традиция бе известна на всички: ако градът откаже да приюти някой странник, синовете на неговите жители ще бъдат сполетени от същата участ. И тъй като повечето от децата на народа на Акбар бяха разпръснати из многото търговски кораби на Финикия, никой не посмя да наруши законите на гостоприемството.
А и защо да не изчакат деня, когато главата на еврейския пророк ще бъде разменена срещу несметни количества злато?
Същата вечер Илия бе седнал да вечеря с вдовицата и сина й. И понеже израилският пророк се бе превърнал в ценна стока, която би могла да бъде изтъргувана в бъдеще, някои от търговците бяха изпратили толкова храна, че семейството би могло да преживее с нея цяла седмица.
— Изглежда, че Богът на Израил изпълнява обещаното — каза вдовицата. — Откакто моят мъж почина, никога трапезата ми не е била толкова богата, колкото сега.
Илия постепенно свикваше с живота в Сарепта. Подобно на жителите на града и той започна да го нарича Акбар. Вече знаеше кои са градоначалникът, комендантът на гарнизона, върховният жрец, майсторите, изработващи предмети от стъкло, които предизвикваха възхищение в цялата област. Когато го питаха защо е тук, той казваше истината: Иезавел бе заповядала да избият всички пророци в Израил.
— Ти си изменник и враг на Финикия — отвръщаха някои. — Но ние сме търговци и знаем, че колкото по-опасен е един човек, толкова по-висока цена дават за главата му.
И така изминаха няколко месеца.
