Корал Новак, действащ агент от Сигма, заместничката и, Касандра насочи вниманието си към нея. Хладнокръвието на жената изглеждаше твърде показно, особено като се има предвид колко лесно я беше повалила в музея. Касандра присви отвратено очи. Тази ли са избрали да заеме мястото ми до Пейнтър? Някаква новачка! Нищо чудно, че нещата трябваше да се променят.
Веднага след жената се появи и Пейнтър. Висок, с черни панталони и риза, официален и небрежен едновременно. Дори от мястото си на стената Касандра долови как бившият и партньор оглежда внимателно стаята с периферното си зрение. Забелязваше всичко, анализираше, пресмяташе.
Пръстите и се свиха върху стъклените парчета по стената.
Беше я разкрил, изложил бе на риск положението и в Гилдията, принудил я бе да мине в нелегалност. А какво прикритие си беше организирала само, години наред бе усъвършенствала ролята си като водещ агент, спечелила бе доверието на партньора си… а към края може би и нещо повече от обикновена лоялност.
Гняв се натрупа в гърдите й и жлъчка се надигна към гърлото й. Беше и отнел всичко, отстранил я бе от светлината на прожекторите, ограничил бе ролята и до операции, които изискваха пълна анонимност. Надигна се от мястото си я продължи напред по стената. Имаше мисия. Същата, която Пейнтър вече бе успял да осуети веднъж, в музея. Знаеше какво е заложено.
Тази нощ нямаше да се провали.
Нищо нямаше да я спре.
Касандра се придвижи до далечното крило на двореца, към самотна светлинка в мрака при задната част на сградата. Изправи се на пръсти и пробяга последния участък. Не можеше да рискува да изпусне целта си.
Най-накрая се сниши пред един прозорец, който гледаше към потънала в буренаци градина. През изпотеното стъкло се виждаше самотна жена, отпуснала се във вана под нивото на пода. Касандра огледа другите стаи. Празни. Ослуша се. Нито звук.
Доволна, Касандра насочи подемния си пистолет към балкона на горния етаж. В лявото си ухо чу жената да мърмори нещо. Звучеше неясно, като задавен вик насън:
— Не… не и този път…
Касандра натисна освобождаващия спусък на пистолета. Куката се отвори широко и литна във въздуха, повличайки спирали от тънък стоманен кабел. Чу се тънък съскащ звук. Куката мина над балюстрадата на балкона на третия етаж.
Касандра я застопори с рязко дръпване и се залюля от стената към градината долу. Вятърът свиреше. Кучета лаеха в съседна уличка. Тя се приземи, без да прекърши и една вейка, облегна се на стената до прозореца и се ослуша за шум от вдигната тревога.
Тишина.
Провери прозореца. Беше оставен леко открехнат. Вътре жената мърмореше насън.
Идеално!
