Стигна до най-горната пречка и опипа с ръка за дръжката на капака. С надеждата, че капакът не е заключен или затиснат с тежък товар, той бутна силно нагоре.
Капакът се отвори с лекота, падна навън и се удари в едва дървена подпора.
Корал му изсъска. Без думи, просто в израз на възмущение.
Благословена светлина го обля, ослепително ярка след мрака долу. Миризмата също беше освежаваща след солта и мухъла в утробата на кораба.
Прясно окосена трева.
Голяма сянка се размърда вдясно от него.
Омаха се обърна и откри, че стои срещу огромен кон, надвиснал отгоре му. Същият арабски жребец, който се беше освободил по-рано. Животното отметна глава и изпръхтя. С очи прибелени от страх, то заплашително вдигна копито, готово да стъпче внезапния натрапник, появил се в корабния му обор.
Омаха се мушна обратно, проклинайки лошия си късмет. Капакът се беше отворил право в отделението на жребеца. Забеляза и други коне в съседните отделения.
Насочи вниманието си обратно към коня, който дърпаше въжето си. Уплашеният арабски жребец беше по-надеждна охрана от всеки въоръжен пазач. Само че те трябваше да се измъкнат оттук и да стигнат до оръжията в съседния трюм.
Страхът за Сафиа вля огън в кръвта му.
С надеждата, че въжето ще удържи коня, той изскочи през капака, претърколи се по дъските и мина под преградната стена.
Скочи на крака и изтупа голите си колене.
— Побързайте!
Откри един конски чул в ярки жълти и червени цветове. Размаха го към жребеца, за да отвлече вниманието му, докато другите се измъкнат. Конят изцвили, но вместо да се разгневи допълнително от новите натрапници, той задърпа въжето, привлечен от одеялото, което се подлагаше под седлото.
Омаха си даде сметка, че животното вероятно е познало собствения си чул и го е възприело като обещаващ знак, че някой се готви да го изведе на езда, да го измъкне от тази тясна конюшня. Престрелката явно бе засилила желанието на жребеца да се освободи.
С известно съжаление Омаха метна одеялото обратно върху преградната стена, когато Дани и Корал стигнаха до него. Големите очи на жребеца срещнаха неговите, уплашени, търсещи успокоение.
— Къде са оръжията? — попита Корал. Омаха обърна гръб на отделението.
— Би трябвало да са ей там. — Посочи към рампата, която водеше към горната палуба. Три палети бяха наредени една върху друга покрай задната стена. Всяка носеше печата на Кенсингтън.
Докато ги водеше през трюма, Омаха инстинктивно навеждаше глава при всеки картечен откос. Повтаряща се размяна на изстрели в едната и в другата посока, залп след залп. Ако се съдеше по звука, престрелката се водеше от другата страна на двойната врата в края на рампата.
Омаха си спомни въпроса на брат си. Кой ги нападаше? Това не бяха обикновена банда пирати. Беше твърде упорито, твърде добре организирано, твърде дяволски смело.
Стигна до палетите и плъзна поглед по инвентарните им списъци. Понеже сам се бе погрижил за запасите, знаеше, че трябва да има една палета с пушки и пистолети. Откри я и я отвори с помощта на лост.
Дани извади една от пушките.
— Какво ще правим?
— Ти ще си пазиш задника — каза Омаха и грабна един пистолет „Пустинен орел“.
— Ами ти? — попита Дани.
Омаха се заслуша в престрелката, докато зареждаше пистолета си, клекнал на пода.
— Аз трябва да се добера до другите. Да проверя дали са добре.
Но си представяше само Сафиа, усмихната и по-млада.
Веднъж вече бе излъгал доверието й… нямаше да го допусне отново.
Корал избра един-единствен пистолет след огледа на съдържанието на палетата. Бързо и сръчно го зареди с патрони калибър .357, после затвори с ядно движение магазина. Въоръжена, тя изведнъж сякаш се поуспокои, като лъвица която са пуснали от клетката, готова да тръгне на лов.
Двамата с Омаха се спогледаха.
— Трябва да се върнем през долното помещение и оттам да отидем при другите.
Нов залп изтрещя току зад двойните врати.
— Ще изгубим твърде много време. — Омаха вдигна поглед към рампата, която водеше право към центъра на престрелката. — Може да има и друг начин.
Корал се намръщи, докато той очертаваше плана си.
— Сигурно се шегуваш — промърмори Дани. Но Корал кимна в съгласие:
— Струва си да опитаме.
— Да тръгваме тогава. Преди да е станало късно.
Бяха закъснели.
Пейнтър се приближи към отворената врата на каютата на Сафиа. Лампата вътре светеше. Въпреки малкото оставащо време и мисълта, че корабът е миниран, той се поколеба за миг.
Кара остана при тялото на Клей Бишоп. Пейнтър се боеше, че може да намери и Сафиа в същото състояние. Мъртва на пода. Но знаеше, че трябва да погледне истината в очите. Тя му се беше доверила. Смъртта им, нейната и на Клей, бяха изцяло по негова вина. Не беше проявил достатъчно бдителност. Мисията беше проведена под носа му, по време на негова вахта.
Застанал встрани от вратата, той я отвори докрай. Без да мига, огледа каютата. Празна.
