— Чисти каналите на града, сър. Той казва, че е водопроводчик, но фактически по цял ден рине лайна. Вечер се вмъква в къщи през задния вход, пуска душа в избата и се изжулва с четката за дъски. Ноктите си изрязва, толкова дълбоко, ще речеш, че сити яде. То е, за да не влиза мръсотия под тях, сър. И като се появи за вечеря, никога няма да предположиш, че цял ден се е ровил: в лайна.
Казвам ви, сър, той е страхотен. Нито веднъж не съм го чул да се оплаква, а каквото спечели, дава го на майка ми. Ние сме бедни, сър, но чисти и честни. И сме благодарни, че имаме щастието да живеем в тази велика наша страна.
Тук пък би дошло съвсем на място „И ето го пред вас малкото сираче Ани“. Дали да не му кажа, че имам едно необикновено куче с дупки вместо очи?
Докато говоря всичко това, го гледам най-невъзмутимо. Сицилианската кръв си казва, думата. Чичо Ники би се гордял с мен. Той трупа състояние от войната. Продава по хиляда и петстотин долара парчето медицински свидетелства за алергия, издадени от редовни лекари; За него остава по хилядарка. Едно такова медицинско ти осигурява „негоден за военна служба“. Чичо Ники върти и друг бизнес; Открил е „клиника“, в която можеш да отидеш, за да ти счупят ръката. Момчета, чиито отпуски изтичат, отиват при него и той им чупи ръцете срещу известна сума. След това не ги пращат с частите им отвъд океана. Отиваш при него, той ти шибва: една инжекция, после те слага на една машинка, подобна на гилотина, само че вместо нож Има тежка оловна плоча. Хряс! Събуждаш се и ръката ти е вече гипсирана и виси на превръзка през врата. Отиваш на рентген, докторът се подписва и всичко е в ред. Чичо Ники, чупи и крака, обаче това е по-сложно и по-опасно. Повечето бива в чупенето на ръце. Ако ме бяха пуснали в отпуска преди да свърши тая шибана война, и аз щях да отида в неговата клиника. Хем нямаше да ми вземе пари. Но швабите го изпревариха; вярно, и те не взеха пари, а на всичко отгоре ще получа и пенсия. Чудя се дали Уайс ще повярва, ако му разкажа тия неща.
Той пак се ровичка нещо в книжата.
— Сержант, можеш ли да ми дадеш някакви сведения за нашия пациент? Вие сте били много близки. Забелязал ли си някога нещо, което би ни помогнало да си обясним това състояние на кататония, в което така внезапно е изпаднал, и странната му клечаща стойка?
Така, значи, пак сме на „сержант“. Просто не мога да повярвам на Уайс все още не му е ясно, че Пилето се мисли за канарче! Какъв тъпак!
— Той винаги си е бил напълно нормален, сър. И той е като мен, беден, но от почтено семейство. Живееше в голяма триетажна къща с огромно дворно място. Беше добър ученик, не гениален, но обикновено получаваше хубави бележки. Учеше в общообразователния курс. Можете ли да ми кажете, сър, какво, се е случило с него? Трябва, да е било нещо ужасно, за да изпадне в такова състояние.
Хайде да го видя сега. Той отгръща листовете един по един. Но не гледа в тях, искам да кажа, не ги чете. Само иска да спечели време. Сигурно се надява да забравя въпроса си. Може да знае нещо и да не иска да ми го каже; по-вероятно е обаче да знае толкова, колкото и Реналди, тоест нищо.
— Аз разговарях с майка му и баща му. Те идваха тук, за да удостоверят самоличността му. Повече от месец военните са го водили като изчезнал. Родителите му го познаха, но той не ги позна. По това време, ако някой са доближеше до него, той започваше да скача и да се кълчи като бесен и да се тръшка на пода. Като че ли искаше да избяга от нещо.
— Това съвсем не е в неговия характер, сър.
Не, не е възможно да е толкова глупав. Сигурно скоро ще загрее каква е работата. Чудя се дали старата и старият на Пилето са казали, че той отглеждаше канарчета. Едва ли им е минало през ум, че това може да подскаже нещо. Но положително са разправили за нашето бягство от къщи на времето.
— Искам да ви кажа нещо, сър, то може би е важно: веднъж ние с него избягахме от къщи. Тогава бяхме на тринайсет години; отидохме до Атлантик сити, а после до Уайлдуд в Ню Джърси.
— Така.
Така, така, така. Точно така, тъпако, избягахме. Той се пооживява. Мисля си да му пускам нещичко на час по лъжичка. Поглежда в книжата си. Чете нещо на един жълт лист.
Така, сержант, това го има тук. Има и сведение от полицията. В него се казва, че сте били обвинени в кражба на никакви велосипеди.
И ако това не е гадория! Но нима смисъл да му обяснявам. Тоя дебелогъз няма да ми повярва нито дума. В края на краищата той има всичко пред себе си, черно на жълто.
Уайс се накланя през бюрото към Мен. Изтрил е усмивката от лицето си. Сега го дава загрижен. Аз също се накланям напред и правя физиономия, като че ли съжалявам, задето съм се родил. Което не е много далеч от истината.
— Кажи ми, Алфонсо, това само между нас, случва ли ти се често да изпитваш чувството, че хората са несправедливи към теб; да си мислиш, че всички са се наговорили да те „гепят“?
Виж го ти, мислите ли ми чете това копеле? Той поглежда отново в Книжата, после към мен, строг, сериозен, но с вид, че ме разбира напълно.
