— Какво стана? Обърнах се, за да се разкарам от пътя му, а колелото поднесе. Точно преди да го удари. Микробусът дори не ме докосна. В следващия момент се приземявах в канавката и тогава чух удара. Копеле. Така му се пада като обикаля и се опитва… Какво му бях направила?
— Познаваш ли го?
— Чувала съм за типове, които прегазват кучета ей така, за удоволствие. Ами, тоя да не е решил, че съм псе? — опита да се пошегува тя, но вместо смях се разнесе ридание.
— Виждала ли си този мъж преди?
— Не.
— Направи ли нещо, което може да го е раздразнило?
— Да, разбира се. Показах му среден пръст. Ей, какво става? Да не би аз да съм виновната?
— Направи ли го наистина?
— Не, по дяволите. Дори не го видях, докато не беше на сантиметри от задницата на колелото.
— Значи ти с нищо не си го предизвикала?
— Точно така.
— Казваш, че си чула трясъка в момента, когато си се приземила в канавката?
— Може и да не бях стигнала още земята. Наистина не знам.
— Какво стана след това?
— Имах чувството, че умирам. Да, беше ми доста зле. А след това чух сирената. Тогава се изправих и…
— Ей, Джейк!
Джейк погледна през рамо. С пожарогасител в ръка Чък стоеше до отворената задна врата на горящия микробус и му правеше знак да се приближи.
— Я да видя какво иска. Дръж се още малко. Линейката е на път.
Силия кимна.
Джейк стана, изтупа панталона си и се отправи към своя партньор.
— Я погледни тук — посрещна го Чък и посочи към земята.
Бледият прах при банкета беше осеян с няколко тъмни петънца. Джейк клекна, за да ги разгледа по-добре.
— Прилича ми на кръв — обади се Чък.
— Така е.
— Момичето идвало ли е насам?
— Не ми каза такова нещо.
— Най-добре да разберем със сигурност. Защото, ако не е била тя… Разбираш какво искам да кажа, нали?
Джейк чу сирена в далечината. Видя петно от кръв върху сивия асфалт. Пожарната или линейката не се виждаха още, затова той пресече пътя. Чък подтичваше след него все още с пожарогасителя в ръка.
— Как е могъл някой да остане жив след такъв удар? — чудеше се Чък.
Джейк клатеше глава.
— Може да е просто късметлия.
— Да, възможно е. Понякога се чува как хора са оцелели при самолетни катастрофи. Ето.
— Виждам го.
Беше петно кръв върху плевелите.
Джейк стъпи сред зеленината. Огледа канавката и полето, ширнало се напред. Всичко бе обрасло с плевели, избуяли след неотдавнашните пролетни дъждове. Неравното поле бе осеяно с храсти. Тук-таме се забелязваха дървета.
Не видя никой.
Чък сложи ръце като фуния до устата си и се провикна:
— Ей! Има ли някой?
Макар да стоеше до него, Джейк едва чу гласа му, заглушен от воя на сирената.
В следващия миг сирената млъкна. Чък отново се провикна. Джейк дочу шума от рязко спиране на автомобил, от слабо пращене и глас по радиото. Погледна назад и видя яркия жълт силует на пожарната кола.
— Защо мислиш, че е тръгнал нанякъде? Ако аз бях пострадал, щях да остана и да чакам помощ.
— Може да е бил в шок и да не е съзнавал какво прави. По-вероятно обаче е да е искал бързо да се омете. Момичето казва, че си е карало колелото мирно и тихо, а този с микробуса се е опитал да я блъсне. Следователно този тип не е образцов гражданин. Ти се погрижи за нещата тук, а аз ще се опитам да го открия.
— Не се бави цял ден, чуваш ли? Започвам да огладнявам, а запасите ми са изчерпани.
„Запасите“ представляваха купища плодови дъвки, чипс и шоколадови десерти, които Чък държеше в патрулната кола.
— Ще оцелееш — засмя се Джейк, шеговито ръгна Чък в корема и се спусна в канавката.
Огледа внимателно за следи от кръв и прекрачи от другата страна.
На пътя пожарникарите се бореха с пламъците с химически препарати. Чък се бе отправил към Силия — тя вече стоеше права, но продължаваше да придържа дясната си ръка.
Джейк се зачуди дали е от университета. На възраст отговаряше. А дори да беше от градчето, едва ли щеше да я познава. Правеше се на много намаана. Изглеждам ли добре?
Не й го вписвай в грях, помисли си той. Все пак доста я боли.
Беше красива. Независимо от нараненото лице.
Бе се отървала на косъм от смъртта.
Той се обърна и продължи да търси.
Двама души в микробуса. Единият беше загинал, а другият — изчезнал. Мъртвият очевидно е шофьорът. Оцелелият вероятно е бил отзад на седалката, защото иначе и той, като шофьорът, щеше да изхвърчи през предното стъкло. А и Силия не бе споменала да е видяла втори човек в микробуса.
Ако е бил отзад, може би нямаше нищо общо с цялата история?
Не, и той беше замесен, иначе щеше да остане при колата след катастрофата.
Като оглеждаше тук и там, Джейк забеляза глухарче с пречупено стебло и кръв по венчелистчетата. Беше на няколко метра северно от мястото, където бе излязъл от канавката. Мислено Джейк съедини двете точки и продължи линията напред в полето. Водеше към леко възвишение на стотина метра северозападно. Възвишението бе засенчено от няколко евкалиптови дървета. Отправи се натам.
Зад гърба си дочу воя на втора сирена. Това вече трябва да е линейката.
Бързо пристигна, помисли той.
