Изруга. Сграбчи слушалката на другия и се заслуша. Чу се сигнал, който показваше, че този работи. Ръцете му така силно трепереха и знаеше, че ще му е трудно да напъха монетата в улея. Затова я притисна колкото се може по-близо до процепа и я приплъзна като натискаше ръбчето й към гладката метална повърхност, докато монетата не падна вътре. Чу сигнал „Свободно“.
Набра колкото се може по-бързо номера.
Телефонът не бе приключил с първото си иззвъняване, когато Барни вдигна.
— Джейк, може и да е напразна тревога. Не искам да правиш прибързани заключения.
Нещо в гласа на Барни не беше както трябва. Звучеше стегнати премерен и не говореше с обичайното си провлачване.
Нещо лошо е, помисли си Джейк. Нещо много лошо.
Не желая да го чуя!
— Барбара се обади. Разтревожена е за Кими. Момиченцето е изчезнало от тринадесет нула нула часа.
Джейк погледна часовника. За миг нямаше представа защо го прави. След това се сети, че иска да разбере колко е часът. Два и тридесет и пет. Кими я нямаше от…
— Джейк?
Не отговори. Кими я нямаше от… Тринадесет нула нула означаваше един часа, нали така?
— Сигурно се е зашляла нанякъде — продължаваше Барни. — Нали ги знаеш какви са децата. Няма причина да смятаме, че е свързано… с другата история. Джейк?
— Да. Тръгвам.
— Дръж ме в течение.
Джейк затвори. Вдървено се върна при патрулната кола. Подкара.
Кими.
Добре е, убеждаваше се той. Трябва да е добре. Просто се е зашляла. Може и да се е загубила.
Представи си как Роналд Смелцър на колене в кухнята къса със зъби плът от корема, но не на жена си, а на Кими. Изпищя „Не!“ и прогони видението от главата си.
Тя е добре. Никой не я е хванал. Просто е тръгнала да се разхожда или нещо подобно.
Няма я от повече от час и половина.
Мерна му се как Харолд Стандиш отваря вратата, шеговито вдига ръце и казва: „Не стреляй!“ Джейк доближи револвера до челото му и размаза мозъка на копелдака. Барбара се появи тичешком. Облечена бе в синьото копринено кимоно. Извика: „Не сме виновни!“ Три куршума се врязаха в гърдите й. След това Джейк сложи дулото в устата си и натисна спусъка.
Точно това ще стане, задници такива, мина му през ума. Точно това ще стане, ако нещо се е случило с Кими.
По-добре да се успокои.
Майната му на всичко.
Копелета такива, защо не сте я гледали?
Сви към къщата и спря зад играчката на ББ като едвам се въздържа да не я бутне. Изскочи от колата и се отправи към входната врата.
Дясната му ръка стискаше обкованата с лешниково дърво дръжка на Смит и Уесън калибър 38. Дръпна предпазителя.
Какво правя?
Отдръпна ръката си и я сви в юмрук.
Вратата на къщата се отвори, преди да натисне звънеца. Барбара — бледа, със зачервени очи, — се хвърли на гърдите му и обви врата му с ръце. Той я отблъсна. Тя изглеждаше изненадана, обидена, обвиняваща.
— Как стана? — попита Джейк.
Барбара поклати глава.
— Не знам — изхленчи тя. — Седеше на стъпалата на верандата. Точно се бяхме върнали от ранен обяд. В Рибарската хижа. И през цялото време на връщане се цупеше, защото не й позволих да си поръча сладолед. Вече беше изяла парче шоколадова торта и не исках да й прилошее. Не ме гледай по този начин!
— Извинявай — промърмори Джейк, но не смени погледа.
Извинението му не беше искрено. Идеше му да я сграбчи за реверите на блузата и да я удари във вратата. Сладолед. Кими е искала сладолед, а Барбара решила да се прави на важната майка и й отказала. И сега детето бе изчезнало.
Барбара подсмръкна. Избърса нос с опакото на ръката.
— Все още нацупена, се настани на стълбите и заяви, че няма да влезе вътре. Оставих я. Искам да кажа — нали знаеш каква става? А и аз какво можех да направя? Да я изтегля вътре за ушите? Затова я оставих. Реших, че сама ще дойде след няколко минути. Но когато се забави, излязох да я прибера и тя беше изчезнала. Съжалявам, ясно ли е? Господи! Та тя е и моя дъщеря!
— На надгробния й паметник можем да напишем: „Мама не ми позволи да ям сладолед.“
— Лайнар такъв! — изкрещя тя.
Хвърли се към Джейк с нокти, насочени към лицето му.
Хвана я за китката на едната ръка и здраво я стисна. Когато видя другата й ръка да се насочва към него, рязко изви китката. Барбара залитна назад. Стовари се по задник върху мраморния под на фоайето. Скри лице в ръце. Претърколи се и се сви на кълбо.
Джейк влезе, затвори вратата с ритник и застана над нея.
— Къде е онзи малоумник, за когото се омъжи?
— Той… търси Ким-и-и-и…
Джейк остана загледан в нея. Тя така силно ридаеше, че цялото й тяло се тресеше.
— Надявам се, че си щастлива. Не ти стигна дето ме заряза, ами трябваше… Щеше ти се да е умряла ли? Сигурен съм, че все се е пречкала. Е, сега вече, може би, няма да се налага да се съобразяваш с нея. Това вероятно ще ти допадне.
Барбара още повече се сви.
Защо не я ритнеш няколко пъти, помисли си Джейк.
Изведнъж му призля.
Какво правя, мина му през ума. Кими е някъде и вероятно всичко ще е наред, ако я открия навреме. А аз стоя тук и тормозя жената, която някога обичах.
Почувства се така, сякаш огромна черна пелена се е вдигнала от съзнанието му.
Наведе се и докосна Барбара по голото рамо. Тя трепна.
