— Има храна, безалкохолни, бира в хладилника. Взимай каквото искаш — той посочи към един от шкафовете. — Там пък има алкохол, ако решиш, че ти трябва.
— По кое време си ляга дъщеря ти обикновено?
— О, Кими не е… — той леко се засмя. — Ако ще се цаниш като детегледачка — колко взимаш на час?
— Когато се занимавах с това — по пет долара на час. За Кими ще е безплатно.
— Слава Богу, защото тя не е тук — излязоха от кухнята. — Диван — обяви той и застана пред него. — Тук ще се изтегна, когато се върна. Телевизор.
Наведе се и взе уреда за дистанционно управление от масичката. За демонстрация включи и изключи телевизора. Усмихна се малко самодоволно.
Алисън го последва в банята. Той запали лампата.
— Можеш да вземеш душ или вана — продължаваше той като леко се изчерви.
— Добре би ми се отразило.
— Има пешкири ей в онзи шкаф.
Той кимна, когато минаха покрай затворена врата.
— Стаята на Кими. Леглото й ще ти е малко.
Отвори вратата на дрешника и извади чаршафи и възглавница. После влезе в стаята си. Запали осветлението. Леглото не беше оправено. Алисън предположи, че е спал, когато са му позвънили тази вечер.
Той пристъпи към леглото.
— Искаш ли да ми помогнеш да го приготвим? — попита той.
— Ще се справя сама — увери го Алисън.
— Ами…
— Няма проблеми. А и така ще имам с нещо да се занимавам, след като излезеш.
Тя всъщност лъжеше. Нямаше никакво намерение да използва леглото му и да го кара да спи на дивана, след като се върне от издирването на Роланд.
Джейк остави чаршафите и възглавницата на края на леглото. Влезе отново в дрешника. Когато се появи, държеше пушка.
— Стреляла ли си някога с такова оръжие?
Алисън кимна.
— Излизала съм с татко на лов за патици няколко пъти. Всъщност доста повече от няколко пъти.
Той й подаде пушката.
Тя я взе.
— Дръж я до теб. Само не ме застрелвай, когато се върна.
Алисън се усмихна.
Изведнъж лицето му пребледня.
— Какво има? — попита тя.
— Може би съветът ми не е чак толкова за следване — той седна на леглото и я погледна намръщено. — Искам да залостиш вратата на спалнята, преди да си легнеш. Ако се опитам насила да вляза, използвай пушката.
— Ти луд ли си?
— Не очаквам нещо такова да се случи, но… Когато позвъня сутринта, ме дръж на прицел и ме накарай да сваля ризата си. След това добре огледай гърба ми. Ако има издутина, сякаш змия се е настанила до гръбначния ми стълб, застреляй ме. Опитай се да уцелиш подутината. Ако не успееш, то вероятно ще излезе от мен веднага щом умра и може да тръгне към теб.
Тя гледаше Джейк недоумяващо.
Но той очевидно говореше сериозно.
— Господи Боже! — прошепна тя.
— „Нашествието на телограбителите“ — подсети я Джейк. — Но този път — на живо. Това змиеподобно същество беше в гърба на типа, който се опита да прегази Силия. Намъкна се в Роналд Смелцър в ресторанта „Оукуд“ в четвъртък вечер и го накара да се нахвърли върху съпругата си. А сега съм почти сигурен, че е в Роланд. То е нещо като паразит, който установява контрол над хората и ги превръща в убийци. Логично е да се опита да се намърда в мен, когато хвана Роланд. Нямам никакво намерение това да се случи, но все пак… Направи и на двама ни услуга и ме размаже, ако се върна с него. И се опитай и него да очистиш. Или поне не позволявай да се доближи до теб.
Алисън бе втрещена.
Джейк се изправи.
— Добре ли си?
Тя се взираше в него.
Той пристъпи към нея. Сложи ръце на раменете й.
— Съжалявам, че се наложи да ти разкажа всичко.
Голямата пушка тежеше в ръцете й.
Той я взе от нея, прихвана я нежно за лакътя и я отведе по коридора до хола. Насочи я към дивана. Тя се отпусна на него. Той постави пушката до нея, отиде някъде и се върна.
— Това може да ти помогне — каза той и постави халба бира с много бяла пяна в ръцете й.
Отвори пакетче картофен чипс и го постави на дивана, така че то бе до бедрото й. Тя усети приятния аромат от бирата и чипса. По уханието разбра, че чипсът е с вкус на лук и сметана.
Любимите на Хелън.
Тя погледна към Джейк.
Той успя да се усмихне, но очите му бяха тъжни.
— Всичко ще е наред — увери я той. След това приклекна пред нея. — Алисън?
— Да?
— Изглеждаш доста стресната.
— Ще се оправя — тя чу собствения си глас. — След малко.
— Но както ти казах, това е тайна. Нали? Поне до вторник. След това ще информираме обществеността.
— Никой няма да повярва.
— Ти повярва.
— Ще ми се да не го бях сторила.
Джейк сложи ръка на коляното й.
— Наспи се добре.
Тя сложи ръка върху неговата.
— Пази се! Върни се жив и здрав!
Коридорът на втория етаж на общежитието беше пуст. Само някои от флуоресцентните лампи на тавана светеха през нощта и изцеждаха хладно самотно осветление, което увеличаваше безпокойството на Джейк. Светлина се прокрадваше под някои от вратите. От една от стаите Джейк чу музика и шум от течащ душ в банята.
Спря пред вратата на Роланд. Под вратата не се открояваше светлина. Извади портфейла си, отвори отделението за банкноти и извади плоско найлоново калъфче. Измъкна тънка плексигласова карта и малко лостче. Пъхна картата между ключалката и вратата и напъна с лостчето.
