Докато Рейчъл се мъчеше да изрече на глас ужасяващата формулировка, той видя в нея цялата дълбочина на любовта й към нейния баща, целия ужас, че изневярата му бе напуснала тесните семейни граници и се бе превърнала в измяна на родината. Кел искаше да я утеши. Не можеше да я гледа повече как се измъчва. Амилия беше убедена, че ако има изтичане на информация, то е от страна на американците, на Клекнър. На първо време беше достатъчно всички да повярват, че Абакус е къртицата.
- Убеден съм, че не е бил. Само че не знам нищо за тази жена. Нямам представа дали е била тази, за която се е представяла.
- А сега, след като са й запушили устата, няма и как да разбереш, нали?
- Може би.
Кел вдигна чашата си, загледан в далечината през рамото на Рейчъл, към светлините на моста. Нямаше какво повече да й каже. През две маси малко момиченце с бяла дантелена рокличка гледаше филм на мини дивиди, докато родителите й вечеряха.
- Татко ми е говорил за теб - каза внезапно Рейчъл. - Спомних си го, докато те нямаше. Преди две години. Беше прочел нещо във вестниците. За някакви изтезания. - Кел вдигна глава. Очевидно Рейчъл имаше предвид Гарани и Чейтър. - Предаване на обект? -попита тя. - Участвал ли си в нещо такова? Ти ли си Свидетелят X?
Кел си спомни, че бе провел подобен разговор с Елза в една къща в Уилтшър и тогава не бе отговорил на въпроса й. Сега болезнено се надяваше Рейчъл също да му прости мълчанието.
- Баща ми казваше, че ти си един от най-почтените хора, които някога е познавал. Беше в шок от случилото се, от отношението им към теб. И изумен от факта, че тогава ти не напусна.
-Така ли ти каза?
Рейчъл кимна. Кел не знаеше до каква степен може да се довери на убедеността в гласа й.
- Не напуснах, защото знаех, че нищо лошо не съм направил - каза й той. - И защото все още обичах работата си. Усещах, че мога да допринеса с нещо добро. -Рейчъл го погледна, сякаш беше някакъв сантиментален глупак, в най-добрия случай наивник. - Освен това какво друго бих могъл да върша? Та аз съм на четирийсет и четири. Това е единственото нещо, от което разбирам.
- Не е вярно. - Отговорът й дойде светкавично, едва ли не като присъда. - Просто така си казваш, защото алтернативите ти се виждат непосилни.
- Дявол да го вземе, адски ми е противно, когато днешните млади са толкова мъдри. Кога пораснахте?
- Не съм толкова млада, Том.
Покрай масата мина сервитьорът и им предложи кафе. Двамата отказаха едновременно. Рейчъл му хвърли бърз поглед. И двамата си мислеха едно и също.
- Може би е време да поискаме сметката? - каза той, без да изпуска погледа й.
- Добра идея - съгласи се тя.
Споменът за тази нощ, застинал като моментна, ярка снимка в съзнанието му, дълго не напусна Кел. Докато прелиташе между Анкара и Истанбул, докато преравяше папка след папка с документи, докато изчиташе от кора до кора докладите за Уолинджър и Абакус, той черпеше сили от образа на Рейчъл, от спомените за нея; раздялата им го изпълваше със същия безсилен гняв, както и безкрайното търсене на улики в огромния масив от данни за Клекнър.
Рейчъл си бе тръгнала за Лондон още на другия ден. Кел, заринат в срещи и документи, се чувстваше като човек, заседнал в автобуса в улично задръстване, на когото шофьорът отказваше да отвори вратата между две спирки. Със същия успех той можеше да анализира всички тези доклади, дневниците от наблюдението и разпечатките от кореспонденция в някой от кабинетите на „Воксхол Крос“. Вместо това Амилия го бе оставила в Турция, в готовност внезапно да замине където се наложи, и да се храни с имейли и есемеси от Рейчъл, които с времето все повече оредяваха.
Но това не му пречеше да си върши и работата. Докато изчиташе разпечатките от личните имейли на Клекнър, докато слушаше записите от телефонните му разговори, докато гледаше видеоматериали от камерите, поставени в дома му и къде ли не другаде, Кел успя да си състави максимално пълна картина за ежедневието на Абакус. Установи например, че този полов атлет поддържа сексуални връзки с поне пет жени едновременно в Истанбул. Внимателно прочете и всяка дума от кореспонденцията му с Рейчъл, разменена в навечерието на партито за неговия рожден ден в бар „Бльо“, като се взираше да открие между редовете й каквито и да било следи от взаимно привличане. Душейки в личните й дела, макар и с легитимното оправдание, че изпълнява важна държавна задача, Кел се почувства като долен мръсник, който рано или късно щеше да си плати за моралното падение. В същото време алфа мъжкарят в него се почувства успокоен от констатацията, че каквото и привличане да бе изпитвал Клекнър към нея на погребението, явно междувременно се бе отказал. Той остави настрана информацията за Рейчъл и с облекчение се оттегли от личното й пространство.
