По-студената война полностью

Кел стана и закрачи около масата, за да подреди мислите си. Той не спираше да се изумява от настървението, с което Амилия се бе захванала да докаже, че любовта на живота й се бе оказал изменник. Защо й беше нужно? Това щеше да я съсипе в личен план, да провали кариерата й. Тя сякаш искаше да разполага с него дори в смъртта му. - Искаш от мен да приема, че Пол е работил за Москва? Че Минасян го е вербувал? Че Цецилия го е вербувала? Амилия, по-скоро бих повярвал, че тази вечер имаш среща с Бърт Ланкастър в „Савой“, отколкото че Пол Уолинджър е бил руска къртица. Това изтичане на информация, тези провалени операции, тези грешки в системата, всичко това се случи през последните трийсет и шест месеца, нали така?

- Точно така. Хичкок, Айнщайн и тъй нататък.

- Ти винаги си вярвала, че течът е при американците. Клекнър или Ландау, нали така?

-Да.

- Ами тогава да проследим интуицията ти и да видим къде ще ни отведе. Остави Пол, забрави за момент Мери Бег, подозирай единствено Братовчедите.

- Не съм готова да направя това.

- Нещо около Мери те притеснява? - попита Кел, но съжали за шегата си още преди да я бе доизрекъл.

- Остави я на мен - каза тя. - Бег е проблем на Лондон.

Настана кратко мълчание, напрегнато и лишено от хумор. Кел се запита какво знаеше Амилия за Бег; кого ли бе поставила да я наблюдава, какво чуваха и виждаха, защо момичето беше още под подозрение.

- Пол не отговаря на психологическия профил на изменник - каза той, защитавайки инстинктивно Уолинджър.

- Има ли такова нещо като профил на изменник?

- Знаеш, че има. - Кел напрегна паметта си, за да си припомни редовете от Судоплатов, които бе наизустил преди години. - „Оглеждай се за мъже, които са ощетени от съдбата или от природата. Грозни, жадни за власт и влияние, хора, победени от обстоятелствата.“ Това да ти прилича на Пол? - Амилия не отговори. - Да направим една историческа справка - продължи той. - Филби: нарцистичен социопат. Блънт: също. Бърджес, Маклейн, Кеърнкрос: идеолози. Еймс и Хансен: алчност и суета. Пол не попада в нито една от тези категории. Парите никога не са го интересували. Беше суетен, наистина, но никога не са му липсвали жени, нито колеги, които да му разправят колко е велик. Беше образцов във всяко отношение.

В края на тирадата му Амилия изсумтя.

- Същото може да се каже и за Филби.

Кел си я представи как завърта очи.

- Пол беше хитрец, това е вярно - продължи той мисълта си, - но греховете му бяха открити, на показ, стига да се вгледаш достатъчно. Що се отнася до идеологията, ти сериозно ли вярваш, че на един висш служител на британското разузнаване, някъде през две хиляди и осма, две хиляди и девета, след 11 септември и Чечения, и Литвиненко, внезапно би му хрумнало да работи за Владимир Путин? Защо?! За какво би направил подобно нещо? За пари? Пол вече не плащаше за частни училища, Рейчъл и Андрю бяха напуснали семейния дом преди години! - Колко странно прозвуча името й в устата му, поредна тухличка в защитната стена, която издигаше около Пол Уолинджър. - Джоузефин притежава апартамент на Глостър Роуд, който струва поне седемстотин и петдесет бона. Видя фермата им в Картмел. Сложи отгоре два милиона, инвестирани в недвижими имоти. Плюс щедри командировъчни за пътувания в чужбина, плюс вилата в Истанбул, плюс тази в Анкара... Пол обичаше Службата. Обичаше работата си.

Кел за малко щеше да добави: „Обичаше теб, по дяволите!“, но се спря. Истината беше, че вече самият той не знаеше кого или какво защитава. Мъртвия си приятел? Амилия, чиято репутация щеше бъде унищожена, ако бившият й любовник бъдеше изобличен като къртица? Службата, към която изпитваше, в най-добрия случай, смесени чувства след Свидетеля X? Или може би Рейчъл? Децата на Филби, на Маклейн, на Еймс и Хансен - всички те по един или друг начин бяха платили цената за измяната на бащите си. По-добре беше да вярва в невинността на Пол, да проследи докрай всички останали улики, да провери всички други хипотези, преди да приеме, дори на теория, възможността Уолинджър да ги бе предал.

- Бих се съгласила с всичко - заяви Амилия. - Както и с анализа ти на случилото се с Минасян и Шандор. Но това не ни решава проблема.

- Не, разбира се.

- Какво ли е казал Пол на Шандор? Доколко я е допуснал до себе си?

Кел прехвърли в паметта си папките и имейлите, любовните писма и снимките.

- Невъзможно е да се прецени - отвърна накрая той. - Трябва да установим дали всяко изтичане на информация - Хичкок, Айнщайн и другите - произлиза от връзката на Пол с Цецилия, или все още имаме заплаха в лицето на Клекнър или Ландау.

Амилия отпи още вода. Дъното на чашата й отново издумка глухо по дървеното бюро във „Воксхол“.

- Какво мислиш по въпроса? Ти наблюдаваше Абакус. Ландау ни изглежда чист. Не ми прилича на човек, който би имал достатъчно яки топки да измени на родината, ако разбираш какво искам да кажа.