Подобно облекло й навяваше спомени как седяха сгушени една в друга; не им позволяваха да отидат до кухнята било за чаша кафе, било за парче препечен хляб. И Джейн остана с тях в кабинета, независимо от молбите й да се качи в линейката с господин Пауъл, за да го придружи до болницата.
Кой беше задигнал предсмъртното писмо на баща й от чантата? Какво възнамеряваше да прави този човек с него?
Ако попадне у полицията, имаше вероятност да я арестуват, задето го е укрила. И без това подозираха, че ако е имало такова, тя го е взела, макар при разследването на смъртта на баща й Реджина упорито да отричаше наличието на писмо. Крадецът на писмото можеше да снабди сега полицията с всичко необходимо, за да я обвинят за убийството на Бетси.
Очите на Реджина се напълниха със сълзи.
На деветнайсетгодишния й син Зак му стигна акъла да унищожи копието, направено от нея, а и се бе опитал да открие оригинала. Не успя и затова изрично я помоли да не го носи със себе си.
Какво ще стане с живота му, ако я арестуват и я обвинят в убийството на Бетси?
Замисли се за момченцето, което се отбиваше в брокерския й офис след училище, ако не беше на тренировка, и й помагаше да сгъва и разпраща рекламни материали за агенцията из областта. Неизменно изпадаше във възторг, ако някой откликнеше на обявата. Двамата бяха много близки; осъзнаваше какъв късмет е извадила в това отношение.
Закуската на Реджина пристигна. Тя се опита да изпие кафето и да изяде кроасана, но те заседнаха в гърлото й.
„Трябва да се стегнеш — нареди си сама. — Ако си прекалено нервна при разговора с адвокат Алекс Бъкли, само ще влошиш нещата.
Моля те, Господи, дай ми сили да се справя.“
Телефонът иззвъня. Колата беше пристигнала да я откара до имението на Пауъл.
— Сега слизам — обяви Реджина, но не успя да скрие потреперването в гласа си.
След разходката насън Алисън не заспа отново. Род я усещаше как се върти и мята в леглото. Най-накрая я обгърна с ръце и я притисна към себе си.
— Али, не преставай да си напомняш, че през онази нощ си ходила насън. Дори да смяташ, че си влязла в стаята на Бетси, това не значи, че споменът е верен.
— Бях там. Беше оставила малка нощна лампа да свети. Дори видях обицата да проблясва на пода. Род, ако я бях вдигнала, отпечатъците ми щяха да са по нея.
— Но не си я вдигнала! — не спираше да я утешава Род. — Али, престани да мислиш така. Щом застанеш пред камерата, ще им кажеш каквото знаеш, а то е нищо. Чула си писъка на Джейн и си хукнала към спалнята заедно с другите. Подобно на тях, и ти си била шокирана. Когато те интервюират, не преставай да повтаряш „и другите“ и всичко ще е наред. И не забравяй, че се съгласи да участваш в предаването, за да имаш пари да учиш медицина. Какво все ти повтарям, откакто се откри възможността отново да учиш?
— Един ден ще съм новата мадам Кюри — прошепна Алисън.
— Правилно. Хайде сега, заспивай.
Макар да спря да се върти и мята, Алисън не заспа. Будилникът звънна в седем, а тя вече си беше взела душ и седеше облечена в памучни панталони и поло; скоро щеше да ги смени с тениска и джинси, с каквито беше сутринта в деня на убийството на Бетси Пауъл.
Лори, Джери и Грейс пристигнаха в имението на Пауъл няколко минути след екипа, който днес включваше фризьор, гримьор и гардеробиерка. Два нови микробуса бяха на тяхно разположение. В единия участниците в снимките щяха да се преобличат, а в другия — да ги гримират и срешат.
Лори бе работила добре и с тримата асистенти преди.
— Първо ще заснемем четирите абсолвентки и икономката в дрехите, с които са били, след като са открили трупа. Колкото до грима, трябва да е лек, защото не са имали нито време, нито настроение да се разкрасяват. Разгледайте снимката, направена от полицията през онова утро. Постарайте се жените да изглеждат каквито са били преди двайсет години. Сега не са с толкова дълги коси, но макар и поостарели, и четирите са още привлекателни.
Мег Милър, гримьорката, отиде до прозореца на микробуса, за да разгледа снимката по-добре.
— Едно ще ти кажа, Лори: всичките изглеждат изплашени до смърт.
— Съгласна съм — кимна Лори. — Моята задача е да разбера защо. Естествено е да са шокирани и потресени, но защо са така уплашени? Ако външен човек е убил Бетси, те от какво се страхуват?
Щяха да снимат в кабинета, където полицията беше оставила момичетата да изчакат. Макар и невероятно, но нито мебелите, нито завесите бяха подменяни и помещението пазеше автентичния си вид отпреди две десетилетия.
Нищо чудно, заключи Лори. Едва ли друг освен Робърт Пауъл го е използвал през всичките тези години. По думите на Джейн Новак той посреща гости в просторната всекидневна и трапезарията. Пак тя твърди, че когато е сам, след вечеря или се оттегля в кабинета, за да чете или гледа телевизия, или направо се качва в спалнята си горе.
Живее сам тук, а Джейн поддържа безупречен ред навсякъде. Защо да променя вътрешното обзавеждане?
Или пък, реши Лори, Пауъл иска да съхрани помещението каквото е било, когато съпругата му е била жива. Беше чувала, че някои хора постъпват така.
