Подобно на Джейн и Джош бе успял да прочете тайно завещанието на работодателя си. Господин Роб оставяше десет милиона на „Харвард“ за стипендии на талантливи студенти и пет милиона на колежа „Уейвърли“, откъдето бе получил почетен докторат, а и вече дари библиотеката „Робърт и Бетси Пауъл“.
Алисън Шефър беше учила в „Уейвърли“. Джош се сети, че от четирите момичета тя се бе учила най-добре. Все говореше за мечтата си да следва медицина, но вместо това четири месеца след галавечерта се омъжи за Род Кимбъл.
Джош се питаше защо тя не доведе Род на галавечерта. Е, всичко е възможно. Може например да са се скарали.
Собственикът на сервиза се приближи и му съобщи, че колата е готова. Това сложи край на размислите на Джош, но не преди да обобщи: господин Роб трябва да е доста болен, за да е приготвил окончателното си завещание.
Но докато влизаше в бентлито, му хрумна вероятността да има и други причини господин Роб да се съгласи предаването да се осъществи.
С всяка изминала минута Лио Фарли се отегчаваше все повече от принудителния си престой в болницата. С омерзение погледна забитата в лявата му ръка игла и банката с течност над главата си. На гърдите му бе прикрепен монитор, за да следи сърдечната му дейност, и когато се опита да стане, в стаята се втурна медицинска сестра.
— Господин Фарли, не бива да ходите до тоалетната сам. Трябва да ви придружи сестра. Може обаче да затворите вратата и вътре да сте сам.
„Колко мило“, помисли си той подигравателно. Все пак не беше редно да се убива вестоносецът. Благодари на сестрата и неохотно й позволи да го последва до вратата на тоалетната. В девет, когато се появи лекарят, нервите на Лио бяха изопнати до крайност.
— Слушай: засега не е подозрително, ако не се обадя на дъщеря си. Видя ме снощи, преди да попадна тук. Нормално е да се чуем чак довечера. Остават й два дни да завърши предаването, а то на всяка цена трябва да е успешно. Научи ли, че съм в болница, ще се разстрои ужасно и сигурно ще дотича, като си зареже работата.
Доктор Джеймс Морис, стар негов приятел, обаче се оказа неотстъпчив.
— Лио, дъщеря ти ще се разстрои далеч повече, ако ти се случи нещо. Ще се свържа с Лори — тя е наясно с пристъпите ти на сърцебиене — и ще й обясня, че вече си стабилизиран и ще те изпиша утре сутрин. Кога да го направя? Преди или след като й се обадиш тази вечер? И за нея, и за внука ти е много по-добре да останеш жив, а не да рискуваш да получиш сърдечен удар. — Пейджърът на доктор Морис иззвъня. — Извинявай, трябва да вървя.
— Добре. Но да знаеш, че този разговор не е приключил.
Лекарят тръгна, а Лио взе мобилния си телефон и звънна в лагера. Свързаха го с административния офис, после с ръководителя, с когото се беше срещал.
— На телефона е досадният дядо — представи се той. — Искам да разбера как е Тими. Има ли кошмари?
— Не — отвърна ръководителят твърдо. — Питах за него сутринта и дежурният ме увери, че е спал непробудно девет часа.
— Това е много добра новина — въздъхна Лио облекчено.
— Не се притеснявайте, господин Фарли. Добре се грижим за него. А вие как сте?
— Бил съм и по-добре — отвърна Лио кисело. — В болница „Маунт Синай“ съм заради сърцебиене. Не ми е приятно, когато не съм на разположение на Тими всяка минута от денонощието.
Лио нямаше откъде да знае, че в този момент ръководителят си мислеше под какво напрежение е живял старецът през последните пет години, което обяснява и разклатеното му здраве. Вместо това чу:
— Пазете се, господин Фарли. Ние пък ще пазим внука ви. Обещавам.
Два часа по-късно Синеокия чу записа на разговора и си помисли възбудено: „Падна ми право в ръцете. Сега никой няма да се усъмни в мен“.
От двайсет и девет години, откакто постъпи на работа в имението на Пауъл, Джейн Новак неизменно носеше семпла черна рокля и бяла престилка.
Косата й винаги беше сресана назад и събрана в стегнат кок; единствената разлика от едно време беше, че сега бе доста посивяла. Джейн никога не се гримираше и затова категорично се противопостави на опитите на Мег Милър да й напудри лицето и да подчертае веждите.
— Госпожо Новак, правим го, защото под светлината на прожекторите ще изглеждате измита и обезцветена.
Джейн не се предаде.
— Имам хубава кожа. И главната причина е, че никога не съм използвала подобни глупости.
Нямаше откъде да знае, че докато Мег изричаше: „Добре, както желаете“, гримьорката мислено оценяваше високо изключителната кожа и правилните черти на Джейн. Ако не бяха отпуснатите надолу ъгълчета на устните и неизменно строгият й — почти осъдителен — поглед, Джейн Новак щеше да бъде доста привлекателна жена.
Следващата, която се възпротиви да й поставят грим, беше Клеър.
— Никога не съм носила — обясни тя. И добави с известна горчивина: — Никой никога не ме е поглеждал. Всички се прехласваха по майка ми.
По челото на видимо притеснената Реджина бяха избили капки пот и се наложи Мег не само да я попие, но и да нанесе допълнителен слой пудра, в случай че продължи да се поти.
Алисън остана смълчана и само сви рамене, когато гримьорката й обясни:
