След всичко преживяно Род не виждаше какво повече би го изненадало, но сега смаяно възкликна:
— Вероятно блъфира!
— Нищо подобно — възрази Нина. — Ако Робърт Пауъл чуе записа с откровенията й колко мрази Бетси, всякакъв евентуален шанс с него — според мен такъв не съществува — ще изчезне. Но ако е игричка единствено на Джош Дамяно — кой знае? Затова настоява да му платя въпросните петдесет хиляди. От друга страна, наясно съм колко повече има за какво да се притеснява Алисън, за разлика от майка ми, която е убедена, че съм провалила голямата й любов. При разпита преди двайсет години бях изключително мила в полицията. — Нина направи пауза и го погледна право в очите. — С никого не споделих каква жестокост прояви Бетси към Алисън на галавечерта. Не спираше да повтаря колко е горда Селма Фийлдс, задето дъщеря й Вивиан е получила стипендията. Не пропусна и да отбележи, че Селма ще направи голямо парти в чест на Вивиан, а после цялото семейство ще отплава с яхтата си за Ривиерата. Алисън едва сдържаше сълзите си. Когато Бетси се отдалечи, Алисън ми прошепна: „Ще убия тази вещица“. Тази информация не струва ли петдесетте хиляди, които Джош Дамяно иска от Алисън и петдесетте хиляди, които иска от мен? Държа да си тръгна с нещо оттук. Род, повярвай ми, неприятно ми е да постъпвам така, но нямам избор. Нужен ми е всеки цент от тристате хиляди долара, за да купя апартамент на майка си и да я разкарам от живота си. Ако останем още дълго заедно, ти гарантирам, че ще я убия. Напълно разбирам как се е чувствала Алисън на галавечерта. — Тя се изправи. — Преди да си тръгна, искам да те уверя колко много се възхищавам от вас двамата. Алисън се омъжи за теб, за да получи образование, а ти й легна на ръцете, щом бляскавата ти кариера, която заслужаваше, пропадна. Моята теория е, че тя ти е признала престъплението си и с това я държиш. Права ли съм, Род?
Род взе патериците си и се надигна. С пребледняло от гняв лице изрече:
— Очевидно с майка ти сте си лика-прилика. Алисън е доста умна, както знаеш. Възможно е да си припомни още нещо за начина, по който майка ти от години те тормози, че заради теб е загубила Роб Пауъл, а Бетси го е грабнала. Не изглежда ли логично да си се сринала и да си убила Бетси, за да остане Пауъл вдовец? А има и още един проблем: Алисън не би убила човек за нищо на света.
Нина само му се усмихна.
— Кога ще ми отговорите? — попита тя.
— Не знам — отвърна Род ледено. — Ако не възразяваш, направи ми път да мина. Съпругата ми излиза от къщата и искам да съм с нея.
— А аз ще се изтегна на един от шезлонгите — подхвърли Нина весело и се дръпна настрана, за да му направи път.
След интервюто Джейн отиде направо в кухнята. Вече беше приготвила за обяд зеленчукова крем супа, салата и резени студена шунка.
Няколко минути по-късно в помещението влезе Робърт Пауъл.
— Джейн, навън е доста топло. Хайде да хапнем в трапезарията. Колко души ще обядват днес?
Джейн веднага забеляза, че настроението му е много по-ведро, отколкото беше сутринта. Беше облякъл светлосиня спортна риза и памучни панталони. Гъстата му бяла коса подчертаваше привлекателното му лице. Изправената му стойка не издаваше годините му.
Въобще не изглежда на възрастта си, помисли си Джейн, винаги е приличал на английски лорд.
Лорд и лейди Пауъл.
Какво я попита? А, да — колко души ще обядват.
— Четирите абсолвентки — започна да изброява Джейн колебливо. — Не мога да отвикна да ги наричам така. Госпожа Моран, госпожа Крейг, господин Род Кимбъл, господин Алекс Бъкли и вие, сър.
— Отбрана група. Или заговорници — поправи се Роб Пауъл весело. — На теб как ти се струва, Джейн?
Без да дочака отговор, той отвори вратата към верандата и излезе.
„Какво му става — запита се Джейн. — Днес сутринта имаше вид, сякаш едва ще дочака да се махнат от къщата. Вероятно мисълта, че утре вече ще са далеч оттук, го ободрява. Няма значение какво са говорили другите по време на интервютата си, но аз определено се справих добре.“
Изпълнена със самодоволство, тя започна да подрежда масата в трапезарията.
На прага се появи Джош.
— Аз ще довърша тук. Ти донеси храната — нареди той троснато.
Джейн го погледна изненадано.
— Какво ти става? — попита тя.
— Не съм някаква жалка прислуга — сопна се Джош.
Джейн точно бе започнала да поставя сребърните прибори. Реакцията му я смая и тя спря. С пламнали страни и през стиснати зъби процеди:
— За заплатата, която получаваш, е нахалство да се оплакваш, че се налага да помагаш вкъщи няколко дни. Внимавай. Много внимавай. Ако господин Пауъл те чуе, веднага ще изхвърчиш през вратата. Ако му предам разговора ни, ще те сполети същото.
— Я не се дръж като господарка на дома — озъби се Джош. — Какво стана с бижутата, които Джордж Къртис подари на Бетси? Не се прави, че не разбираш за какво говоря. Когато господин Роб беше в командировка, аз карах Бетси на тайните й срещи с Джордж Къртис и тя беше по-нагиздена от коледна елха. Знам, че ги криеше някъде в спалнята си, но не съм чул да са били намерени. В едно съм сигурен: господин Пауъл не подозираше за любовната им връзка.
