— Притесняваш се, знам, но няма смисъл, Реджина. Дори Хелън Хейс е имала сценична треска преди всяко излизане на сцената.
— За мен е необичайно — опита се да обясни Реджина. — Занимавам се с недвижими имоти. Сутринта се сетих как се провалих при презентация на къща за продан само защото се притесних от писмото, с което ме канехте да участвам в предаването. А собственичката, седемдесет и шест годишна жена, искаше бързо да се премести. Осъществих продажбата едва два месеца по-късно, и то за трийсет хиляди по-малко от очакваната цена. Щом си получа парите от това предаване, ще върна комисионата си на възрастната жена.
— Такива като теб са изключение — отбеляза Джери и отвори вратата на верандата към кухнята.
Реджина се сети, че по-рано сутринта този вход беше затворен.
— В момента няма никого на верандата, а и Джейн не се мярка — отбеляза Джери. — Може би си почива.
Къде са другите, запита се Реджина, докато вървяха по коридора към кабинета. Нима се страхуват да са заедно?
„Нямаме си доверие — заключи тя. — Всяка от нас имаше причина да убие Бетси, но моята беше най-основателна.“
Лори Моран и Алекс Бъкли я чакаха в кабинета. Помощничката на Лори — Грейс — стоеше отстрани. Техник оправяше нещо по осветлението. Операторът бе заел мястото си.
Без да я канят, Реджина седна до масата срещу Алекс. Започна да стиска и отпуска ръце. Престани, смъмри се тя. Чу Лори да я поздравява и отвърна любезно.
Алекс Бъкли я приветстваше с „добре дошла“, но й се стори, че е леко враждебен. Кога ли ще извади на бял свят предсмъртното писмо на баща й, запита се тя.
— Първи дубъл — обяви режисьорът и започна да отброява: — Десет, девет, осем, седем, шест, пет, четири, три, две, едно!
Алекс започна:
— Сега разговаряме с третата от четирите почетни домакини на абсолвентската галавечер — Реджина Калари. Реджина, благодаря, че се съгласи да участваш в предаването. Израснала си в този град, нали?
— Да.
— Но въпреки това, доколкото разбрах, не си идвала тук почти от времето след галавечерта и смъртта на Бетси Бонър Пауъл.
Трябва да звуча спокойно, напомни си Реджина.
— Сигурно и другите са го казали: нас четирите ни третираха като заподозрени в убийство. Вие бихте ли останали тук при това положение?
— Преместила си се във Флорида малко след това. Майка ти те последвала.
— Да.
— Тя не почина ли много млада?
— Беше на петдесет.
— Как би я описала?
— Жени като нея правят много добрини, но ненавиждат да са в светлината на прожекторите.
— Какви бяха взаимоотношенията й с баща ти?
— Бяха сродни души.
— Той с какво се занимаваше?
— Купуваше големи губещи компании, стабилизираше ги и после ги продаваше с голяма печалба. Жънеше солидни успехи.
— После отново ще се върнем на него. Да поговорим за галавечерта, от момента, когато всички сте се събрали в кабинета.
Лори слушаше и наблюдаваше, докато Реджина повтаряше разказа на останалите момичета. Непрекъснато пълнели чашите с вино, обсъждали тържеството, присмивали се на роклите на някои от по-възрастните дами… Описанието как са открили тялото на Бетси припокриваше разказа на другите абсолвентки.
— Бяхме млади. Сигурно знаете, че всичките имахме вземане-даване със семейство Пауъл — говореше Реджина. — Но аз бях спокойна и се радвах да съм с останалите. Пълнехме чашите с вино и излизахме, за да пушим. Клеър дори се шегуваше колко строго бди пастрокът й за цигари. Все напомняше: „Палете чак в края на верандата. Има нос като хрътка“. Обсъждахме бъдещите си планове. Нина заминаваше за Холивуд. Винаги получаваше главните роли в пиесите в гимназията и в колежа, а и майка й беше актриса. Дори се смееше как още не е престанала да я тормози, че именно тя е повикала Клеър и майка й в ресторанта и така Бетси и Роб Пауъл се запознали.
— Клеър как реагира на това? — бързо попита Алекс.
— Каза: „Имала си късмет, Нина“ — отвърна Реджина.
— Какво значи това? — учуди се Алекс.
— Имам известни подозрения — отговори Реджина, — но наистина не знам.
— Да се върнем малко назад — предложи Алекс. — Виждал съм снимки на къщата ви. Много е красива.
— Да, вярно е. Пък и беше уютен и топъл дом.
— Но всичко се е променило, когато баща ти вложил състоянието си в начинание на Робърт Пауъл.
Реджина се досети накъде бие той. „Внимавай — предупреди се тя. — Търси мотив ти да си убила Бетси.“
— Сигурно е било трудно да се примириш, че всичките пари на баща ти са изчезнали в онази инвестиция.
— На мама й беше тъжно, но не се озлоби. Обясняваше, че татко винаги се е възползвал от възможностите да забогатее и няколко пъти бил слагал всичките яйца в една кошница. От друга страна, никога не е бил безразсъден.
— И дружбата ти с Клеър продължи, така ли?
— Да, докато всички не напуснахме Сейлъм Ридж. По неписано споразумение се въздържахме да поддържаме контакти една с друга след смъртта на Бетси.
— Какво изпитваше, когато идваше в тази къща след смъртта на баща си?
— Рядко идвах. Робърт Пауъл не обичаше приятелките на Клеър да се навъртат наоколо. По-често се събирахме в дома на някоя от другите.
— Тогава защо е организирал галавечерта за вас?
