— Не. — Робърт Пауъл дишаше затруднено. Лицето му бе смъртно бледо. Точно тогава външните лампи осветиха целия терен наоколо. — Може би в павилиона — задавено промълви той. — Нищо чудно да се крие вътре.
Пищяха сирени. На алеята се появиха още полицейски коли. Ед Пен беше в една от тях.
— Проверете в павилиона — извика полицаят до Пауъл.
Един от офицерите хукна натам и точно когато отваряше вратата, друг извика:
— Ето я!
Стоеше до ръба на басейна и гледаше надолу. Джейн лежеше по гръб на дъното. Очите й бяха затворени, а юмруците — стиснати, все едно още държаха възглавницата. Полицаят се гмурна и я изтегли на повърхността. Колеги му помогнаха да я извади и я положиха на земята. Започнаха да й правят масаж на сърцето и изкуствено дишане. След няколко минути спряха безплодните си опити да я съживят.
В къщата Алекс успя да накара сърцето на Мюриъл отново да забие. Абсолвентките и Род стояха безмълвни в стаята. Когато Мюриъл дойде постепенно в съзнание, тя простена:
— Роб, Роб…
Истеричният смях на Нина разтърси цялата къща.
Бруно застана на тротоара цели петнайсет минути преди Дейв Капо да пристигне с микробуса точно в осем, съгласно уговорката. Дейв не можеше да скрие вълнението си, докато пътуваха към имението на Пауъл.
— Чу ли какво е станало? — подхвана той.
— Какво? — попита Бруно незаинтересувано и добави наум: „И хич не ми пука“.
— Снощи някой се опитал да извърши убийство в имението на Пауъл.
— Какво?!
— Оказала се икономката. Тя убила жената на Пауъл преди двайсет години — говореше Дейв, едва поемайки си дъх. — Искала да очисти още някого снощи, но я хванали. При бягството паднала в басейна, а не знаела да плува.
Дали са намерили Тими, питаше се Бруно ужасен.
— Какво ще кажеш? — не млъкваше Дейв. — Двайсет години са подозирали онези абсолвентки, а излиза, че никоя от тях не го е извършила.
— Какво става сега там? — попита на свой ред Бруно. „Ако са намерили Тими, ще накарам Дейв веднага да ме върне вкъщи. Ще кажа, че не ми е добре. Ще изчезна от града моментално. Тими не знае кой го е взел от лагера, но скоро ще разберат и ще започнат да ме издирват…“
— Обичайните процедури — отвърна Дейв. — От съдебна медицина са отнесли тялото. Дочух, че икономката е притискала възглавница към лицето на майката на една от абсолвентките. Казва се Мюриъл Крейг. Актриса е.
Бруно съзнаваше необходимостта да каже нещо.
— О, чувал съм я — промърмори той.
„Не са влизали в павилиона засега — мина му през ума. — Вече нямат и основание да продължат с претърсването. Значи планът ми ще успее.“
Обикновено Дейв го оставяше в началото на алеята.
— Не знам дали ще те пуснат — коментираше той, — но ще опитаме. Така ще ни разкажеш всичко, което се е случило.
Спря ги полицай.
— Трябва да проверя — обясни той. Звънна в къщата и му отговориха нещо. — Господин Пауъл каза да те пусна. Ще работиш на терена извън полицейския кордон.
Бруно се постара да си придаде нехаен вид. Слезе от микробуса и тръгна бавно към павилиона. Мина край басейна. Тялото беше отнесено. Влезе, затвори вратата и светкавично се насочи към сервизното помещение. Завари Тими буден. Издаваше приглушени звуци и се въртеше върху купчината одеяла. По бузите му се стичаха сълзи. Бруно коленичи до него.
— Не плачи, Тими. Мама скоро ще дойде. Ще ти дам овесени ядки и ще те пусна да отидеш в тоалетната. После мама ще те заведе да видиш дядо си. Става ли?
Тими кимна.
— Но трябва да ми обещаеш, че няма да викаш, когато ти дам да ядеш. Обещаваш ли?
Тими отново кимна.
В дъното на сервизното помещение имаше малка тоалетна. Бруно отнесе Тими там и остана при него.
— Облекчи се — подкани го той.
Наум добави: „Ще ти е за последен път“.
Върна Тими върху одеялата и отиде в кухничката. Извади овесени ядки, мляко и портокалов сок.
— Ще сваля превръзката от устата ти — обясни той. — Ще те оставя да хапнеш, но трябва да действаш бързо.
С разширени от ужас очи Тими се подчини.
Когато приключи, Бруно отново върза кърпата през устата му и провери дали не е много стегната. Бутна Тими да легне върху одеялата.
— Дори да се опиташ да издадеш звук, никой няма да те чуе — предупреди го той. — Но ако си много, много тих, обещавам мама скоро да дойде да те вземе.
Бруно взе гребло, затвори вратата и я заключи. Излезе навън и се захвана да оправя тревата около павилиона.
Преди полицията да откликне на позвъняването на 911, Джош се втурна в апартамента на Джейн, където се разтършува и намери скритите бижута, подарък на Бетси от Джордж Къртис. Сега се намираха в джоба му, без никой да подозира. Изненада се, че Джейн е убила Бетси, макар винаги да бе подозирал, че е луда по господин Роб.
В девет часа всички гости слязоха на закуска. Почти не разговаряха помежду си. Едва сега момичетата започваха да осъзнават, че всякакво подозрение една от тях да е отнела живота на Бетси, е изчезнало завинаги.
