Под кожата ми полностью

Мюриъл отказа да отиде в болница и остана в леглото, докато съдебният лекар не си тръгна с тялото на Джейн. Гърлото й беше подуто, а гласът — дрезгав. Вече си даваше сметка, че Робърт е наясно с лъжата й относно признанието на Нина. От друга страна, мислеше си тя, дано приеме постъпката ми като доказателство колко много го обичам. Осенена от тази мисъл, най-после тя стана, взе душ, внимателно се гримира и се среса. Облече тънък пуловер, памучни панталони и обу сандали. Надяваше се синините по шията й да покажат на Роб какво е изтърпяла заради него.

Комисар Ед Пен и другите детективи прекараха часовете след инцидента в разпити на всички в къщата. Показанията им съвпадаха. Очевидно при опита да убие Мюриъл Джейн бе действала самостоятелно. А по всичко личеше, че побягвайки от къщата, случайно е паднала в басейна.

При тези обстоятелства той, макар и неохотно, се съгласи да откликне положително на молбите на Лори и Алекс да им позволи да довършат предаването.

— Разследването обаче не е приключило — уточни той строго. — Всички трябва да дойдат да дадат официални показания. Но ако никой не навлиза в оградената с полицейски кордон територия, разрешавам да продължите.

В кабинета Лори и Алекс чакаха да проведат последното си интервю с Робърт Пауъл.

Поканиха другите да гледат. Вече бяха опаковали багажа и нямаха търпение да си тръгнат, но понеже още им беше трудно да повярват, че кошмарът най-после е приключил, влязоха в кабинета, седнаха зад камерите и зачакаха появата на Робърт Пауъл.

Марк Гарет, ръководител на лагера „Маунтънсайд“, гледаше с невярващи очи Тоби Барбър.

— Искаш да ми кажеш, че си позволил на Тими Моран да напусне лагера снощи с непознат човек?! — попита той.

— Дядо му умира. Дойде да го вземе полицай — защити се Тоби.

— Защо не ми звънна?

— Звънях ви, сър. Не ми отговорихте.

Със свито сърце Гарет призна, че Тоби е прав. Беше си свалил сакото и на шумното събиране нямаше начин да чуе дали мобилният му звъни.

„Говорих с Лио Фарли вчера — опитваше се да се успокои той. — Наистина се обади от болница. Но ме предупреди, че човекът, убил бащата на Тими, е заплашил да очисти и него, и майка му. Ами ако именно той е отвел Тими?“

Изплашен до смърт Гарет вдигна телефона. Номерът на Лио Фарли лежеше на бюрото пред него. Трябваше да му съобщи дори при най-малка опасност за Тими. Оставаше му единствено да се моли състоянието на Лио наистина да е било критично.

Фарли отговори след първото позвъняване.

— Здравей, Марк — поздрави той. — Как си?

Гарет се поколеба, преди да попита:

— Как се чувстваш?

— Вече съм добре. Тази сутрин ще ме изпишат. Снощи говорих с Тими. Страхотно се забавлява на лагера при вас.

Марк Гарет направо попита:

— Значи не сте изпращали полицай да го вземе снощи?

На Лио му трябваха няколко секунди, за да възприеме чутото. Кошмарът му се сбъдваше. Единствено Синеокия можеше да е отвел Тими.

— Искаш да кажеш, че въпреки всичките ми предупреждения си допуснал непознат да отведе внука ми?! Как изглеждаше?

Гарет накара Тоби да опише „полицая“.

Лио отчаяно слушаше описанието — поразително съвпадаше с описанието на възрастната Марджи Блес пред властите преди пет години: среден на ръст, набит…

— Очите му сини ли са били? — попита Лио.

— Питах Тоби. Не е забелязал. Бил е много уморен.

— Глупак! — изкрещя Лио и гневно затвори.

Извади жиците, които следяха сърдечната му дейност. В ума му кънтеше заплахата на Синеокия, която Тими беше чул: Кажи на майка си, че тя е следващата. После е твоят ред.

Трескаво набра номера на Ед Пен.

„Ако спази заплахата си, Синеокия ще убие първо Лори. Вероятно се е отправил към нея сега и — моля се на Бога — Тими още да е жив.“

Изтощен и останал без сили, но облечен безупречно в риза, с вратовръзка и леко лятно сако, Робърт Пауъл изслуша встъпителните думи на Алекс. Абсолвентките седяха зад него.

— Господин Пауъл, не по този начин си представях, че ще завършим предаването. Знаели ли сте, или подозирали ли сте някога Джейн Новак като убиец на съпругата ви?

— Не — отвърна Робърт Пауъл измъчено. — Винаги съм подозирал една от абсолвентките. Не знаех точно коя и търсех отговора. Исках да сложа край. Необходимо ми беше да сложа край. Вече не съм здрав. Дните ми са преброени. Наскоро научих, че освен другите си здравословни проблеми имам и бързо развиващ се рак на панкреаса. Не след дълго ще съм с любимата си Бетси в рая или в ада. — За момент настъпи тишина. — Възнамерявам да оставя на всяка от абсолвентките по пет милиона долара. По различен начин Бетси и аз сме ощетили всяка от тях.

Извърна се да ги погледне, като очакваше да види изписана по лицата им благодарност.

Вместо това срещна едно и също изражение — презрение и отвращение.

— Време е — побутна го Бруно. — Време е да се обадим на майка ти.

Беше сложил яркосините контакти лещи. Тими погледна очите, които го преследваха от пет години.

— Ти застреля татко — промълви той.