— Както казах преди малко, тялото сигурно е било доста дълбоко във водата в най-южната част на Ийст Песидж, точно преди да се издигне и да премине през теснините на Такома. — Той посочи един пункт на дъската под Вешън Айланд. — Това е най-вероятното място, откъдето произлиза тази кал. И можем да кажем защо. Преди години в Ръстин компанията Асарко топеше медна руда. Разтопяването на медта става с употреба на арсеник и ние знаем много добре, че дъното в този район е все още напоено с арсеник. Арсеникът се изхвърляше в атмосферата през комините и поради преобладаваща северна посока на ветровете се отлагаше при Каменсмънт Бей и Далко Песидж, където си остава и днес. Ако тази кал съдържа арсеник, вие ще можете да докажете без всякакво съмнение, че тялото е минало през района на Далко Песидж, доказвайки по този начин и нашата хипотеза. И ако то е минало през Каменсмънт Бей и Далко, и е престояло във водата две и даже три седмици, можем да бъдем сигурни, че няма друга начална точка, освен Каркийк парк. Това ще да е било някъде тук. — Той посочи на картата. — Някъде в Ийст Песидж.
— Ще ви кажа как можете да докажете това, детективе. — Той почака докато Болд вдигна погледа си от бележника. Професорът си е професор. — Тук разполагаме с работен модел на зоните на влияние на приливите и отливите около Сиатъл център, изработен от Поли Пасифик Сайънс Център. Сграда номер четири, мисля. Бихме могли да използваме боя и неутрално плътен восък, за да определим достатъчно точно какво е било движението на въпросното тяло. Мога да позвъня и да уредя някой от моите колеги да се срещне с вас, ако това ви е необходимо.
— Много бих искал, докторе!
В един часа Болд взе Боби Гейнис от Флеминг Гридж и й обясни, че нямат време да обядват. Неговият стомах си отмъщаваше за небрежността в храненето и затова той дъвчеше таблетки антиацид, което още повече дразнеше Боби. По пътя тя му изясни резултата от нейните усилия — номера на апартамента на Фюлър. Той бе доволен, въпреки че в действителност не очакваше нещо по-малко.
Сиатъл център представляваше странен асортимент от сгради и детски алеи, свободно разпръснати в паркова обстановка в края на градския бизнес център. Най-известната сграда се казваше Спей Нийдъл. Монорелсов път я свързваше с парка. Мотрисата мина над главите им точно в момента, когато влизаха в центъра и се насочваха към някакъв указател.
За влизане в Поли Пасифик Саянс Център се плащаше по два долара и петдесет цента. Болд се опита да избегне таксата, но видя служителя зад стъклената преграда, който едва ли би допуснал това. Група ученици шестокласници се бяха наредили вече зад него, така че той плати пет долара и попита за блок номер четири. Двамата с Боби заобиколиха някакви рефлектиращи басейни и случайно попаднаха пред стоманена врата, която изглеждаше нещо като страничен вход на аудитория. На вратата с черни букви пишеше „Четири“. Вътре имаше десетки научни взаимно свързани учебни модули. Някои използваха компютърни екрани с електронен говор, други си припомняха научни демонстрации. В далечния край на залата се виждаха стъпала, водещи към една площадка, от която можеше да се наблюдава модел на Паджит Саунд. Пенсионираният, вече бивш шеф на персонала, беше на разположение на двамата детективи, със забодена на ревера на спортния си костюм табелка. Той беше висок мъж, с лице на щастлив човек и дълги ръце, с които показваше всеки отделен пункт. Той очакваше Болд, който се наведе над парапета, за да се ръкува, след което представи Боби като своя асистентка. Пенсионираният шеф се казваше Ричард Мелнър.
Площта на модела бе двайсет квадратни фута, изработен от фибърно стъкло. Водата в модела дупликираше солеността на естуара, разреждана в определени пропорции с прясна вода, вливана през медни тръбички, които можеха да се видят при всяко устие на десетките рекички, захранващи системата. В далечния край на модела електронна машина управляваше плоска металическа ръка, която изтласкваше вода навън към Тихи океан, като част от модела. Ретрактивната дъска на генератора на приливи и отливи оттегляше водата, възпроизвеждайки течение при отлив.
Мелнър каза:
— Всеки три секунди са един час, а всеки седемдесет и три секунди представляват цяло денонощие. За седем часа и четиридесет и девет секунди можем да дублираме цяла година. Но според това, което ми каза Рад, вие се интересувате от Ийст Песидж и Колвъс Песидж.
Болд потвърди с кимване.
Двама тийнейджъри междувременно дойдоха и започнаха да си играят с някаква пронизително звъняща морска камбана на разстояние не по-голямо от пет стъпки от Мелнър. Едно от момчетата я задейства три пъти, при което Мелнър предупреди строго:
— Млади момко, ако още един път направиш това, ще прозвъня собствената ти кратуна. — Момчетата се изтеглиха назад и изчезнаха. — Деца! — каза Мелнър.
— Доктор Ратлидж каза нещо за боя и парчета восък — подсказа Болд.
— Да — потвърди Мелнър, вдигайки една бутилка синя боя с надпис „Солена вода“.
