— Много добре. Разбира се. Ратлидж каза, че тъй като тялото е потънало при Колвъс, много вероятно е да се е разлагало по-бързо поради по-високите температури на водата.
Мелнър реагира веднага.
— Всичко това е съобразено. — Той посочи три различно оцветени восъчни топчета. — Имам топчета с различна плътност, условно наречена „неутрална“, „повдигната“ и „плаваща“. Това удовлетворява приблизително. Откъде желаете да започнем?
— Две седмици е периодът на престоя. Вие познавате модела много по-добре от нас. Откъде, смятате вие, трябва да тръгнем, за да стигнем при Алки Пойнт след две седмици време?
Мелнър провери отново модела. Направи експерименти с няколко топчета, преди да се ангажира.
— Мисля, че това е подходящото място за стартиране. — Той пусна най-тъмно оцветеното топче в Ийст Песидж и натисна хронометъра.
И тримата наблюдаваха съсредоточено трептенията на топчето в съответствие с движенията на генератора на приливи и отливи. Както се очакваше, общото направление на движението се получи в южна посока. Топчето се доближи до южния край на острова и легна на дъното.
Болд попита:
— Това ли е мястото, където е бил заводът на Асарко?
Мелнър кимна, като продължаваше да следи с поглед топчето.
— Горе-долу. — Той погледна часовника. — Пет дни — каза. Щом топчето докосна стръмната част на шелфа при Пойнт Динайнс, Мелнър спусна едно тъмночервено топче. — Не мога да продължа с първото, защото то би разстроило модела.
Червеното топче се вдигна бавно и като докосна повърхността, се понесе бързо на север към Колвъс Песидж. Когато достигна близо до най-западната точка на Вешън, Мелнър обяви: „Седем дни“ и веднага включи бялото топче с „плаваща“ плътност, което по-добре имитира плътността на трупа в тази част от интервала време. Това топче изглеждаше объркано, носеше се колебливо в повърхностните течения. Опита да се завърти като по часовников циферблат отново и Мелнър трябваше да го побутне с пипетката, като обясни:
— Аз пуснах флотера много скоро, но все пак това ще ни даде някаква идея.
Топчето пропусна Алки Пойнт на сантиметри.
— Девет дни — обяви Мелнър. — Твърде малко време. Ще опитаме отново.
Той повтори двайсетминутния тест още два пъти, като последният път Болд фотографираше напредването всеки две-три минути. Най-подходящ пункт за стартиране се оказа малката площ точно на юг от Пайнър Пойнт, след Мори Пойнт, който даваше връзка с пространството на изток от Вешън. Пайнър Пойнт се падаше точно срещу някогашния завод на Асарко.
Те благодариха сърдечно. Мелнър обеща да им помага винаги, когато имат нужда от неговата помощ, и снабди Боби с визитна картичка, за да знаят къде да го търсят. Съобщи им също името на настоящия шеф на персонала на бреговата охрана.
С фотоси в ръка, Болд мълчаливо се връщаше към колата заедно с Боби. Той мислеше върху концепцията на водните течения — пластове вода, движещи се в противоположни посоки и с различни скорости. Тези течения, като добре прикрити намерения, могат да бъдат измамни. Той си помисли, че и неговият собствен живот е пълен с такива невидими течения; той бе разкъсан по множество направления и различни елементи — работа, любов, приятелство, здраве, отговорност — и всичко това трябваше да движи едновременно, но и всяко нещо определяше някаква посока, която би трябвало да следва.
— Какво мислите? — Боби накрая се престраши да попита, разстроена от неговото мълчание.
Те бяха в колата, шофираше Болд.
— Всичко това има смисъл за мен — каза той.
Тя го изгледа с любопитство.
— Искам да кажа, имате ли нещо против?
— Много съжалявам…
— Вие не ме ли слушахте?
— Предполагам, че не — опита се той да й обърне внимание сега; наложи се да се концентрира, тъй като същият въпрос твърде често му бе задаван и от Елизабет. Той нямаше намерение „да не слуша“; той чисто и просто не чуваше през цялото време, неусетно погълнат от собствените си мисли.
— Попитах дали мога да напусна точно в шест вечерта, вместо да работя извънредно.
— Имате друга среща?
— Това не е ваша работа! — отвърна тя враждебно.
— Не е, съгласен съм. — При това намали газта и включи радиото на станцията с джазова музика.
Джон Ла Моя очакваше Болд в неговия офис, нервно почуквайки с един молив.
— Какво има, Джон? — каза сержантът, като преглеждаше цял поменик от телефонни обаждания. От целия куп розови бележки две бяха от Дафи, една от Ейбрамс и една от ортопеда на Норвак. Среща с доктора бе уредена за след час.
Ла Моя скочи веднага от стола.
— Компютърът изплю съвпадащи магазини, сержанте. Върнахме се с четири дни назад от датите на убийствата, както поискахте. Захранихме компютъра с всички магазини, където жертвите са пазарували, взехме предвид намерените квитанции, като правехме сметките и разговаряхме. От десетките възможности, които имахме, компютърът потърси магазините, където поне три от жертвите са пазарували.
— Окей!
