Биологичното оръжие, описано в тази книга, е чиста художествена измислица. Може ли такова оръжие да бъде създадено с помощта на съществуващите технологии? Според повечето учени, с които съм разговарял, отговорът е „не“. Може ли нещо подобно и дори още по-страшно да бъде създадено в някоя лаборатория в света? Според същите тези експерти отговорът е „да“.
Ако ви интересува достоверна информация по въпроса за черната биология, разгледайте „Задаващата се буря на войната с биологично оръжие“, сборник есета, издадени под егидата на Центъра срещу разпространението на биологично оръжие към Военновъздушните сили на САЩ. Книгата е четивна и покрива широк кръг проблеми. Може също да прочетете „Биориск“ от Кен Алибек и Стивън Ханделман, както и „Гореща зона“ от Ричард Престън. В интернет, разбира се, ще намерите богата информация за подобни теми, включително за биоинформатика, биотухли, синтетична биология и науката зад скритите вируси. Ако потърсите в „Гугъл“ „Проби на болести във Форт Детрик“, ще научите какво става през последните двайсет години в най-голямата изследователска лаборатория за биологично оръжие в страната.
Все още съществуват много неясноти по отношение на същността и мащаба на заплахата от черната биология и биологичните оръжия. Повечето експерти обаче, изглежда, са единодушни за две неща. Първо, едно нападение някъде в света, изглежда, не е въпрос на ако, а на кога във времето (като „кога“ се смята, че ще бъде по-скоро, а не по-късно). Второ, Съединените щати едва ли биха били по-неподготвени да се справят с подобно нападение. Съединените щати са почти беззащитни срещу растящата заплаха, като се започне от наблюдение и разкриване и се стигне до превенция, разследване и поддържане на нашата система на здравеопазване. Достатъчно е само човек да разгледа работата на двупартийната комисия в Конгреса, която през януари 2010 г. даде слаба оценка на Конгреса и на администрацията на Обама за усилията им в тази област и направи заключението, че „все още не съществува никакъв национален план за координиране на федералните, държавните и местните усилия след едно биотерористично нападение и че Съединените щати не разполагат с необходимия технически и оперативен капацитет за адекватна реакция“.
Част от приходите от тази книга ще бъдат дарени на Фонда за децата на Камбоджа. Ако искате да научите повече за тази организация, вижте уебсайта й:
www.cambodianchildrensfund.org
Благодаря на всички от „Кнопф“ и „Винтидж/Блек Лизард“ за техния ентусиазъм и подкрепа. Искам специално да благодаря на моя редактор Джордан Павлин за редакторския й нюх и умелата намеса, без които книгата нямаше да излезе на бял свят.
Благодаря на Дейвид Гърнърт, агент, редактор и приятел.
Благодаря на Гарнет Килбърг-Коен, блестяща писателка и професор в Колумбийския колеж, която първа прочете ръкописа на книгата и ми даде ценни препоръки.
Благодаря на моето семейство и приятелите ми за тяхната обич и подкрепа.
Благодаря и на всички онези, които са прочели първите ми три книги. Надявам се, че и тази ще ви хареса.
И накрая искам да спомена чудесния приятел Дани Мендес. Той обичаше книгите и особено обичаше да чете за подвизите на Майкъл Кели. Липсваш ни.
Ами това е. Обичам те, Мери Франсис.
Майкъл Харви е автор на „Така го правят в Чикаго“, „Петият етаж“ и „Свидетелят от влака“. Той е журналист и продуцент на документални филми, носител на няколко награди „Еми“, две номинации за телевизионни награди „Еми“ — праймтайм и една номинация за „Оскар“. Завършил е право в университета „Дюк“, има магистърска степен по журналистика от университета „Нортуестърн“ и е бакалавър по класически езици от колежа „Холи Крос“. И, разбира се, живее в Чикаго.
